— От утре — каза Гордън — ще почнем строежа на нашия сал.
— — Да — рече Бакстър — и за да не си правим труд да го спущаме, предлагам да го построим на самата вода.
— Няма да бъде удобно! — забеляза Донифаи.
— Нищо, да опитаме! — отвърна Гордън. — Ако ни отвори повече работа, поне няма да става нужда да го спущаме на вода.
Този начин на действие беше наистина за предпочитане и именно така на другия ден положиха основите на тоя сал, който трябваше да има достатъчно големи размери, за да побере тежък и обемист товар.
Откъртените от шхуната греди, прекършеният на две кил, фок-мачтата, остатъкът от грот-мачтата, счупена на три фута от палубата, напречните и надлъжните греди, поддържащи палубата, бушпритът, фок-реята, хоризонталното рангоутно дърво и гафелът на бизана бяха пренесени иа такова място на брега, което водата заливаше само при силен прилив. Дочакаха тоя момент и когато приливът повдигна всички тия неща, ги блъснаха в реката. Там събраха най-дългите, а после ги съединиха едно за друго, като поставиха напречно по-малките и ги вързаха здраво.
Така се получи солидна основа, дълга почти трийсет фута и широка петнайсет. Работиха без прекъсване цял ден и завършиха скелета на сала чак вечерта. Тогава Бриан предвидливо го върза за дърветата на брега, да не би приливът да го тласне срещу течението, към Френч-ден, или пък отливът да го отнесе по течението към морето.
Капнали от умора след толкова напрегнат ден, всички вечеряха с вълчи апетит и спаха кепробудно до сутринта.
На другия ден, 30-и, още от зори всеки се запретна за работа.
Сега трябваше да поставят площадка върху скелета на сала. За това им послужиха дъските от палубата и обшивката на корпуса на „Слуи“. С гвоздеи, забити здраво с чук, и въжета, вързани около отделните части, закрепиха скелета и образуваха солидно цяло.
Тази работа им отне три дни, макар че всички бързаха, защото ие биваше да губят нито час. По повърхността на локвите, между подводните скали и по бреговете на реката вече се образуваха ледени кристали. Палатката започваше да става недостатъчна за подслон въпреки силния огън. Гордън и другарите му едва успяваха да издържат на ниската температура, като се притискаха един до друг и се увиваха с одеялата си. Ето защо се налагаше да ускорят работата, за да почнат окончателното настаняване във Френч-ден. Там поне се надяваха да успеят да се преборят с несгодите на зимата, която е толкова сурова в тия високи географски ширини.
Разбира се, площадката закрепиха колкото се може по-здраво, за да не се разглоби по пътя — тогава целият товар щеше да потъне и реката. За да предотвратят такова нещастие, по-добре беше да отложат отплаването с едно денонощие.
— Все пак — забеляза Бриан — трябва да тръгнем не по-късно от 6 май.
— Че защо? — запита Гордън.
— Защото вдругиден е новолуние — отговори Бриан — и в продължение на няколко дни приливът ще се засилва. А колкото по-силен е той, толкова повече ще ни помага да се движим срещу течението на реката. Помисли си за това, Гордън! Ако се наложи да влачим този тежък сал с въже или да го тикаме с канджа, никога не ще успеем да се справим с течението!
— Имаш право — отвърна Гордън, — трябва да тръгнем най-късно до три дни!
Ето защо всички решиха да не почиват, докато не довършат работата си.
На 3 май се заловиха с товаренето, трябваше да разполагат нещата внимателно, за да може салът да пази необходимото равновесие. Всеки участвуваше в тази работа според силите си. На Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър бе възложено да пренасят малките предмети — домашни потреби, уреди, инструменти — и да ги стоварват на площадката, където Бриан и Бакстър ги нареждаха грижливо под напътствията на Гордън. На големите се падна трудната задача да товарят по-тежките неща: печката, съдовете за вода, брашнила, железариите, листата от обшивката и други, а после — другите останки от „Слуи“: ребрата, обшивката им, гредите от палубата, капаците на люковете. Те пренесоха също вързопите с хранителни припаси, буретата с вино, бира и спирт, като не забравиха и няколкото торбички сол, събрана между скалите в залива. За да улесни товаренето, Бакстър вдигна два пръта, поддържани с четири въжета. На края на този подемен кран нагласиха скрипец, на който прикрепиха една от малките хоризонтални лебедки на яхтата — така можеха да се поемат предметите от земята, да се вдигат и поставят без сътресение на площадката.
С една дума, всички работеха толкова внимателно и усърдно, че след обед на 5 май всеки предмет беше на мястото си. Оставаше само да отвържат въжетата на сала. Това щеше да стане на другия ден, около осем часа сутринта, щом приливът се покажеше в устието на реката.