Може би тези момчета си въобразяваха, че след като са свършили работата си, ще могат да се наслаждават до вечерта на заслужена почивка. Но не стана така; едно предложение на Гордън им отвори нова работа.
— Другари — каза той, — тъй като ще се отдалечим от залива, няма да бъдем вече в състояние да наблюдаваме морето и ако някой кораб се появи от тази страна на острова, не ще можем да му дадем сипнали. Затова мисля, че не ще е зле да поставим мачта на скалата и да издигнем за постоянно на нея едно от нашите знамена. Надявам се, че това ще бъде достатъчно, за да привлече вниманието на кораби в морето.
Предложението бе прието, и стенгата на шхуната, която не бяха използували за направата на сала, бе домъкната до подножието на скалата, чийто склон откъм речния бряг беше по-леснодостъпен. Все пак положиха големи усилия, докато изкачат лъкатушната пътека, която водеше за върха.
Ала успяха и забиха мачтата здраво в земята. След това с помощта на въже Бакстър издигна английското знаме, а Донифан даде пушечен салют.
— Ех, ех — забеляза Гордън на Бриан, — ето че Донифан завладя острова от името на Англия!
— Нищо чудно той вече да е нейно владение — отвърна Бриан.
Гордън не можа да сдържи гримасата си, защото от начина, но който говореше понякога за „своя остров“, изглеждаше, че го смята за американски.
На другия ден при изгрев слънце всички бяха на крак. Побързаха да разглобят палатката и да пренесат постелките на сала, където ги покриха с платнища, за да ги предпазят, докато стигнат целта си. Впрочем по всичко личеше, че няма защо да се страхуват от времето. Ако все пак вятърът изменеше посоката си, той щеше да докара над острова изпаренията на морето.
В седем часа приготовленията завършиха. Площадката на сала беше стъкмена така, че при нужда можеха да прекарат на нея два-три дни. Колкото до хранителните припаси, Моко бе отделил това, което щеше да бъде необходимо през време на пътуването, без да става нужда да се пали огън.
В осем и половина часа всички заеха местата си на сала. Големите застанаха от двете страни, въоръжени с канджи и пръти — единственото средство за управление, с което разполагаха, защото кормилото би било безсилно срещу течението.
Малко преди девет часа приливът се почувствува, защото по скелета на сала се разнесе глухо прашене — съставните му части играеха в съединяващите ги въжета. Но след този първи напор вече нямаше опасност от разпадане на сала.
— Внимание! — извика Бриан.
— Внимание! — провикна се Бакстър.
Двамата стояха прк въжетата, които придържаха сала отпред и очзад, и стискаха краищата им в ръце.
— Готови сме! — подвикна Донифан, който стоеше с Уилкокс в предната част ла площадката.
След като се убеди, че приливът подхваща сала, Бриан изкомандува:
— Пущайте!
Заповедта бе изпълнена незабавно и освободеният сал се понесе бавно между двата бряга, мъкнейки подире си и яла.
Всички се зарадваха, като видяха, че тежката им машинария се движи. Дори да бяха построили плавателен съд с висок борд, едва ли щяха да бъдат толкова доволни от себе си!
Нека им простим това дребно тщеславие!
Както знаем, десният бряг, обрасъл с дървета, беше значително по-висок от тесния ляв бряг, граничещ със съседното тресавище. Бриан, Бакстър, Донифан, Уилкокс и Моко напрягаха всички сили да отблъснат сала от по-ниския бряг, където имаше опасност да заседнат; дълбочината на водата им позволяваше да се движат без особено затруднение покрай другия бряг на реката.
Така че салът се придържаше колкото е възможно по-близо до десния бряг, край който приливът течеше по-на-право и който можеше да осигури опора за канджите.
За първите два часа от отплаването изминаха около една миля, без да се блъснат никъде; при тези условия салът щеше да пристигне благополучно при Френч-ден.
Все пак, според предварителното изчисление, направено от Бриан, тъй като, от една страна, дължината на тази река от езерото до устието й в залива Слуи трябва да беше шест мили, а, от друга, тъй като по време на прилива можеха да изминат само две мили, щяха да им бъдат нужни няколко прилива, докато стигнат до целта си.
Действително към единайсет часа отливът започна да отдръпва водите надолу по течението на реката, и веднага побързаха да вържат сала здраво за брега, за да не тръгне към морето.
Очевидно ще могат да потеглят отново вечерта, когато започне нощният прилив; но така рискуваха да се движат по тъмно.