Обаче не биваше да губят нито час, ако искаха да прекарат тая нощ във Френч-ден.
Най-напред тия, които не познаваха пещерата, трябваше да я огледат. Ето защо, щом привързаха сала здраво за брега, на по-спокойно място, извън течението на реката, Бриан помоли другарите си да тръгнат с него. Юнгата се бе снабдил с корабен фенер, чийто пламък, многократно увеличен от лещите, даваше силна светлина.
Пристъпиха към отпушването на входа. Намериха клоните в същото положение, както ги бяха нагласили Бриан и Донифан. Значи нито човек, нито звяр не се бе опитвал да проникне във Френч-ден.
След като махнаха клоните, всички се провряха през тесния отвор. Фенерът осветяваше пещерата несравнимо по-добре, отколкото смолистите клони или дебелите свещи на корабокрушенеца.
— Ех, ще ни бъде тясно тук! — забеляза Бакстър, който току-що бе измерил дълбочината на пещерата.
— Ами! — извика Гарнет. — Ако сложим койките една върху друга, като в каюта.
— Има ли смисъл? — възрази Уилкокс. — Достатъчно е да ги разположим в редица на земята.
— Но тогава няма да ни остане място да се движим насам-нататък — възрази от своя страна Уеб.
— Е, пък няма да се движим и това е! — обади се Бриан. — Можеш ли да ни предложиш нещо по-хубаво, Уеб?
— Не, но …
— Но — прекъсна го Сървис — важното е да имаме задоволително убежище! Според мен Уеб едва ли си е въобразявал, че ще намери тук напълно обзаведен апартамент със салон, столова, спалня, хол, пушалня, баня …
— Вярно — каза Крос. — Но все пак ни е нужно място, където да може да се готви.
— Ще готвя навън — обади се Моко.
— В лошо време това няма да бъде удобно — забеляза Бриан. — Тъй че, мисля, още утре трябва да настаним тук печката от „Слуи“
— Печка в пещера, където ще се храним и ще спим! — възрази Донифан с подчертано отвращение в гласа.
— Е, ти смъркай амоняк, лорд Донифан! — възкликна Сървис и прихна да се смее от все сърце.
— Ще правя каквото си искам, помощник-готвачо! — тросна се надменният юноша, като смръщи вежди.
— Добре, добре! — побърза да се намеси Гордън. — Приятно или не, ще трябва още отсега да го решим! Пък и печката ще служи не само за готвене, но и за отопляване на вътрешността на пещерата. А що се отнася до това — да се разположим по-нашироко, като прокопаем в скалата допълнителни помещения, ще имаме цяла зима за тая работа, стига да е възможно. Но първо да приемем Френч-ден такава, каквато е, и да се настаним колкото се може по-удобно!
До обед внесоха койките, после ги разположиха в редица на пясъка. Макар и да бяха сгъстени една до друга, тия деца, свикнали на тесните каюти на шхуната, не придиряха много.
До вечерта се занимаваха с настаняването. После поставиха в средата на пещерата голямата маса от яхтата, и Гарнет, подпомаган от малките, които му носеха различни прибори от сала, се зае да я нарежда.
Моко от своя страна с помощта на Сървис свърши отлична работа. Със сухи дърва, събрани от Уеб и Уилкокс в гората край брега, накладоха едно огнище, разположено между два големи камъка в подножието на скалната издатина. Към шест часа гърнето с говеждо, тоест сушено месо, на което му трябваше да поври само няколко минути, вече вдигаше пара и приятна миризма. В добавка към това една дузина тииаму, съответно оскубани и нанизани на железен шиш, се печаха на искрящ пламък над съд за изтичане на сока, в който на Костър много му се искаше да топне парче сухар. И докато Доул и Айвърсън добросъвестно въртяха шиша, Фан следеше движенията им с изразителен интерес.
Преди седем часа всички се събраха в единствената стая на Френч-ден — трапезария и спалня едновременно. Тук бяха донесли табуретките, сгъваемите и плетените столове от „Слуи“, а също и пейките от кубрика. Младите сътрапезници, обслужвани от юнгата, а също и обслужвайки се сами, ядоха богато. Гореща супа, къс солено месо, печено от тинаму, сухари вместо хляб, прясна рода, размесена с десета част бренди, парче честърско сирене и няколко чаши шери за десерт ги възнаградиха за оскъдното меню през последните дни. Колкото и сериозно да беше положението, малките даваха воля на веселостта, присъща на тяхната възраст, а Бриан не се опитваше нито да сдържа радостта им, нито да усмирява смеха им!
Денят беше уморителен. След като утолиха глада си, оставаше им едно-единствено желание — да си починат. Но Гордън, подтикван от религиозно благоприличие, предложи на другарите си преди това да посетят гроба на Франсоа Бодоан, чието жилище заемаха сега.
Нощта помрачаваше хоризонта над езерото и във водите му не се отразяваха вече дори последните лъчи на слънцето. Като заобиколиха скалната издатина, момчетата се спряха до една могила, над която стърчеше малък дървен кръст. И тогава малките — на колене, а големите — приведени пред тоя гроб, отправиха към бога молитва за душата на корабокрушенеца.