— Не знам — призна той. — Ще ми се да знаех, но те просто не бяха в моята среда.
— Двама души намекнаха, че може да е спал със Сътън — каза Ема. Единият от тях беше Гарет, бившият на Сътън — почти я беше обвинил в това на бала в петък. А Ниша Банерджи беше доста ясна, че Сътън е откраднала момчето, по което си е падала Лоръл. А и след като Теър нахлу в спалнята на Сътън, Лоръл не спираше да й хвърля ледени погледи. Както и думите й: „Ти просто му стъжняваш живота.“ Какво ли искаше да каже с това?
— Според други пък Сътън е направила нещо, което го е накарало да напусне града — бавно каза Ема.
— Чух нещо за това. — Итън подритна парче отлепена настилка. — Но кой би могъл да знае дали наистина е така? Едва напоследък започна да се говори за това. Когато Теър изчезна, всички предположиха, че е избягал от баща си. Той винаги крещеше много по време на мачове и изискваше твърде много от него.
Ема примигна, припомняйки си още нещо от нощта на бала. Тя бе забелязала синините по ръцете на Мадлин. Приятелката й каза, че са от баща й. Освен това добави, че е бил твърде строг и с Теър. Моментът бе тъжен, но и много специален. За пръв път Ема бе провела истински, искрен разговор с една от приятелките на Сътън. Тя копнееше за нещо такова: освен най-добрата й приятелка Алекс, която живееше в Хендерсън, Невада, Ема не бе успяла да си създаде други трайни приятелства заради това, че твърде често се местеше.
Трябваше да призная, че на мен също ми беше тъжно донякъде, като гледах как Ема намира общ език с една от най-добрите ми приятелки. До известна степен Ема беше една моя по-добра версия, Сътън 2.0, което ме караше да се чувствам доста гадно. Мадлин никога не бе споделяла с мен за отношенията с баща си — няколко пъти бе намекнала, че така или иначе не се интересувам. Но аз определено бях усетила, че има нещо нередно с господин Вега. Една нощ Шарлът, Лоръл и аз седяхме в стаята на Мадлин, докато господин Вега бушуваше из кухнята и крещеше на Мадлин и Теър за един Бог знае какво. Когато Мадлин се върна в стаята си, очите й бяха изцъклени и налети с кръв, а ние се престорихме, че нищо не се е случило. Защо ли не я бях попитала дали всичко е наред? Тя сигурно щеше да ми даде достатъчно улики. Близначката ми се беше оказала по-добра приятелка на Мадс и Шар от мен — и аз не можех да направя нищо по въпроса.
Итън отново изпъна крака, облегна се назад на лакти и тениската му прилепна към добре очертаните му стегнати коремни мускули.
— Теър може и да е избягал поради причини, които нямат нищо общо с баща му или Сътън. Чувал съм хората да казват, че е бил замесен в доста опасни неща.
— Какви? Алкохол? Наркотици? — попита Ема, припомняйки си думите на господин Мърсър.
Итън сви рамене.
— Всичко е просто клюки. Бих могъл да поразпитам наоколо. След като вече се е върнал, хората със сигурност ще започнат да го обсъждат. Ще трябва само да разделим слуховете от фактите.
Ема също полегна на твърдата настилка.
— Споменавала ли съм ти колко е изнервящо това? Нямам представа как да открия какво точно се е случило между Теър и Сътън, без да разкрия коя съм всъщност.
Итън сплете пръсти с нейните.
— Ще намерим начин да го разрешим. Обещавам ти. Много по-близко сме до това, отколкото бяхме преди месец.
Ема почувства как я залива вълна от признателност.
— Не знам какво щях да правя без теб.
Итън махна със свободната си ръка.
— Стига вече. Двамата сме заедно в тая каша. — Той леко се изтърколи встрани и измъкна един смачкан лист хартия от задния си джоб. — Хей… исках да те питам нещо… Дали ще проявиш интерес да дойдеш заедно с мен на това?
Ема приглади смачкания лист. „Десети ежегоден поетически конкурс“, пишеше най-отгоре с големи букви. Събитието щеше да се проведе в началото на ноември. Тя го погледна въпросително.
— През последните две седмици четох стихотворенията ми пред клуба — обясни той. — Просто си помислих, че поне веднъж може да получа малко морална подкрепа от публиката.
Ема не можа да се сдържи и се ухили до уши.
— Ще ми позволиш да чуя стихотворенията ти? — В първата нощ, когато се бяха срещнали — която всъщност бе и първата й нощ в Тусон — тя го бе видяла да пише стихотворения в една тетрадка. Оттогава събираше смелост да го помоли да й позволи да ги прочете.
— Стига да не им се подиграваш. — Итън леко наклони глава.
— Разбира се, че няма! — Ема плесна с ръце. — Със сигурност ще дойда.