— Чу ли, че Теър е бил арестуван затова, че е влязъл с взлом в дома на Мърсърови? — прошепна едно момиче с яке от изкуствена кожа. Ема замръзна на място и бързо се шмугна зад една колона с надеждата да чуе продължението на разговора.
Приятелят на момичето, който имаше на челото рогче от издадена напред коса, кимна въодушевено.
— Чух, че всичко било нагласено. Сътън е знаела от самото начало, че ще се появи.
— Според теб къде е бил? — попита Изкуствената кожа.
Рогчето сви рамене.
— Чух, че бил в Лос Анджелис, за да си опита късмета като модел.
— Не може да бъде. — Към Рогчето и Изкуствената кожа се беше присъединило момиче с накъдрена руса коса. — Забъркал се е с някакъв мексикански наркокартел и бил прострелян в крака. Това обяснява куцането.
— Да, възможно е — кимна умно Рогчето. — Теър сигурно се е промъкнал в стаята на Сътън, за да й открадне лаптопа и така да си плати дълговете към наркотрафиканта.
Изкуствената кожа завъртя очи.
— Вие, момчета, сте много зле. Влязъл е в стаята на Сътън, защото има недовършена работа с нея. Тя е причината да се махне оттук.
— Сътън?
Ема се обърна и видя, че към нея се приближава Шарлът. Тримата тийнейджъри, които бяха обсъждали Сътън, трепнаха, щом зърнаха Ема зад колоната. Неколцина други, които минаваха наблизо, я изгледаха с любопитство. Две момчета се разсмяха.
Имах усещането, че преди, когато минавах по коридорите на гимназия „Холиър“, хората реагираха по съвсем различен начин. Може и да ме обсъждаха шепнешком, но никой не се осмеляваше да се смее.
— Новините се разпространяват бързо, нали? — каза Ема, когато Шарлът застана до нея, и подръпна надолу късите сивкави раирани панталонки на Сътън, които беше облякла. Ако знаеше, че днес ще бъде основната атракция в училище, нямаше да се облече толкова разголено.
— Новини като тази, да. — Шарлът поприбра вълнистата си копринена коса и подаде на Ема чаша лате от „Старбъкс“. После се обърна към готик мацката, която я зяпаше. — Проблем ли има? — попита тя с раздразнен тон.
Момичето сви рамене и се изниза. Ема се усмихна признателно на Шарлът и двете се настаниха на пейката. В такива моменти Ема се радваше на безмилостната злост на приятелката си. Тя бе най-шумната и най-властната в групичката им, от типа момичета, които човек отчаяно искаше на своя страна и не смееше да им се изпречи на пътя. В някогашния си живот Ема бе познавала достатъчно момичета като Шарлът, но не бе имала контакти с тях. В повечето случаи всички Шарлътки я приемаха като един вид осиновено изродче.
Шарлът отпи от кафето си и се огледа.
— Каква бъркотия — промърмори тя. После зелените й очи се разшириха. Ема проследи погледа й и видя Мадлин да слиза от джипа си. Тя се изправи в цял ръст и тръгна през тълпата зяпнали ученици.
— Мадс! — извика Шарлът и й махна с ръка.
Мадлин се обърна и замръзна на място, щом зърна Шарлът и Ема. За части от секундата Ема си помисли, че приятелката й ще се обърне и ще хукне в противоположната посока. Но тя се понесе към тях с грациозността на балерина и се настани на пейката до Шарлът.
Тя я стисна за ръката.
— Как си?
— Как мислиш? — сопна й се Мадлин. Беше безупречна в прилепналия си кашмирен пуловер и идеално изгладените тъмносини панталонки, но алабастровата й кожа изглеждаше по-бледа от всякога. Ема забеляза слънчевите очила „Шанел“ на главата й. Те бяха нови, макар предишната седмица двете да бяха избрали един стар модел с антикварна стойност, което съвсем не бе в стила на Сътън. Дали Мадс умишлено не беше решила да носи очилата днес, за да покаже, че й е ядосана или просто Ема приемаше твърде навътре нещата?
— Тази сутрин мина изслушването на Теър пред съда — обясни Мадлин, поглеждайки Шарлът, но не и Ема. — Определиха му гаранция от петнайсет хиляди долара. Мама не спира да плаче. Умоляваше татко да платят гаранцията, но той отказа — заяви, че няма намерение да я плаща, защото Теър ще избяга отново. Аз бих я платила, но откъде да взема петнайсет бона?
Шарлът прегърна Мадлин и стисна успокояващо рамото й.
— Съжалявам, Мадс.
— В съда той просто седеше на пейката и ни гледаше. — Долната устна на Мадлин потреперваше. — Сякаш беше някакъв напълно непознат. Имаше нова татуировка и не искаше да обясни каква е причината за куцането му. Повече никога няма да може да играе футбол. Това беше голямата му любов — нещото, в което беше най-добър, — а сега бъдещето му е съсипано.