Ема се протегна и стисна успокояващо ръката на приятелката си.
— Това е ужасно.
Мадлин се напрегна и се отдръпна от нея.
— А най-лошото е, че Теър не иска да ни каже къде е бил през всичкото това време.
— Поне знаете къде е сега и че е в безопасност — обади се Ема.
Мадлин рязко се обърна и впери поглед в нея. Сините й очи бяха подпухнали, а устните й бяха свити в тънка черта.
— Какво правеше той в стаята ти? — попита без заобикалки тя.
Ема потрепна. Шарлът си играеше със сърчицето, което висеше на верижка на чантичката й, и избягваше да поглежда към приятелките си.
— Вече ти казах, че не знам — заекна Ема и почувства как стомахът й се свива на кълбо.
— Знаеше ли, че онази нощ ще се появи у вас? — Мадлин присви очи.
Ема поклати глава.
— Нямах представа, кълна се.
Мадлин повдигна вежди, сякаш й се искаше да й повярва, но не можеше.
— Стига, Сътън. Ти си знаела кога ще избяга. Точно преди това си разговаряла с него. И през цялото време си знаела къде се намира.
— Мадс — обади се Шарлът. — Сътън не…
— Мадс, ако знаех къде се намира или имах някаква връзка с него, щях да ти кажа — прекъсна я Ема. Тя можеше само да гадае дали наистина е така. Да, тя не беше разговаряла с Теър. Но дали това се отнасяше и за Сътън?
Имах ужасното подозрение, че Ема е права, макар въобще да не ми се мислеше, че съм го скрила от Мадс. Бях наранила толкова много хора и бях крила толкова много тайни. Само да можех да си спомня какви бяха те.
Мадлин обели парченце златист лак от нокътя на показалеца си.
— Знам какво се случи между вас преди той да си тръгне.
Ема усети остър горчив вкус в устата си. Тя си пое дълбоко дъх, приготвяйки се да й отговори, но не можа да намери нужните думи. Какво трябваше да каже? „Защо тогава не ме осветлиш?“
В този миг над двора се разнесе резкият звук на училищния звънец.
— Трябва да вървим.
Но Мадлин остана да седи там, вперила поглед в нищото. Шарлът докосна нежно ръкава на пуловера й.
— Последното нещо, от което се нуждаеш сега, е да се обадят на баща ти, че закъсняваш за час.
Най-накрая Мадлин въздъхна и преметна чантата си през рамо. Шарлът промърмори нещо, че ще се видят на обяд, хвана Мадлин под ръка и я поведе към първия им час. Макар стаята на Ема да се намираше в същата посока, тя остана с впечатлението, че двете предпочитат да вървят сами.
Нечия ръка се отпусна на рамото й и тя се сепна. Когато се обърна, видя смутената усмивка на Итън.
— Не исках да те стресна — каза той. — Просто исках да разбера дали си добре.
Ема улови ръката му, но бързо я пусна. Очите й се плъзнаха крадешком по двора. Две хлапета от кръжока по театрално майсторство репетираха някаква сцена на паркинга. Пред машината за кафе до училищния вход имаше малка опашка. Никой не ги гледаше, но въпреки това тя не можеше да преодолее параноята си. Итън не беше част от групичката на Сътън и не искаше да бъде.
Тя въздъхна.
— Тук съм от десет минути, а имам чувството, че е минал цял дълъг ден — простена тя. — И съдейки по поведението на Мадлин, между Сътън и Теър наистина се е случило нещо точно преди той да напусне града.
Итън кимна.
— В такъв случай Сътън очевидно е играела номера на Гарет.
— Сигурно — отвърна Ема. Не искаше да вярва, че сестра й му бе изневерявала, но по всичко личеше, че точно това е станало.
— Как смяташ да научиш повече? — попита Итън.
Ема отпи глътка от кафето, което Шарлът й беше донесла.
— Може би ще продължа да слухтя за клюки — рече тя и сви рамене.
Итън изглеждаше така, сякаш се канеше да каже още нещо, но беше прекъснат от втория звънец. Двамата се сепнаха.
— Ще поговорим после за това, нали?
— Добре — отвърна Итън. После пристъпи напред едновременно с Ема и двамата се сблъскаха.
— Извинявай — промърмори тя.
— Няма нищо — рече рязко той и прехвърли раницата си на другото рамо. Очите им се срещнаха за миг, но после Итън отново наведе глава и тръгна към входа. — До после.
— Добре — подхвърли Ема към отдалечаващата се фигура. После се обърна и тръгна в противоположната посока.
Изведнъж някакво прошумоляване в храстите я накара рязко да спре. Зад подиума се разнесе кискане. Ема присви очи, опитвайки се да разпознае гласа. Кой ли я наблюдаваше? Пак ли беше Лоръл, която ги шпионираше? Но преди да успее да види кой се крие сред листака, човекът се стрелна към училището и бързо се изкачи по стълбите.