— Не се тревожи — казва Теър и ръцете му ме обгръщат. — Няма да те пусна да паднеш.
Сърцето ми веднага се разтапя. Навеждам се напред и притискам устните си към неговите. Ръцете му ме прегръщат през кръста и притискат тялото ми към неговото. Той заравя пръсти в косата ми и отвръща на моята целувка.
— Не ме изоставяй отново — моля го аз. Не мога да се спра. — Не се връщай там, където и да се криеш.
Теър ме целува по бузата и се отдръпва леко назад, за да ме погледне.
— Сега не мога да ти обясня — казва той. — Но не мога да остана тук, поне не сега. Обещавам ти, обаче, че това няма да продължи вечно.
Той улавя брадичката ми. Искам да мога да го разбера. Искам да съм силна. Но е толкова трудно. Тогава забелязвам бялата плетена гривна на китката му.
— Това откъде се взе? — питам го аз, потривайки твърдата прежда между пръстите си.
Теър свива рамене и избягва погледа ми.
— Мария ми я направи.
— Мария? — Напрягам се. — Сладка ли е?
— Тя е приятел — отвръща Теър с груб, сериозен глас.
— Що за приятел? — продължавам да го притискам. — Къде се запознахте?
Усещам как мускулите под сивата тениска се напрягат.
— Няма значение. Всъщност как я кара Гарет? — Той произнася името му така, сякаш говори за някаква разяждаща плътта болест.
Извръщам се настрани, изпълнена с вина. Обичам Гарет — така да се каже. Той е добър приятел. Освен това се намира тук, в Тусон, а не един Бог знае къде, като Теър. Но има нещо необяснимо, което ме привлича към Теър и ме кара да се промъквам тайно наоколо с него, както правим сега. И не мога да намеря никаква причина, която да ме спре да го правя.
Теър се притиска към мен.
— Когато се върна, нещата между нас ще се променят ли? — пита той с нисък глас. Дланите му спират върху бедрата ми и ги стисват здраво.
Телата ни са толкова близо едно до друго. Поглеждам към пълната му долна устна, мечтаейки си да имам отговор на този въпрос. Когато съм с него, единственото, което искам, е той. Но не мога да отрека, че част от удоволствието от връзката ни е това, че тя е тайна.
— Иска ми се, но не знам — шепна аз. — Не забравяй за Лоръл. А и един Бог знае как ще реагира Мадлин. Всичко е толкова… сложно, не мислиш ли?
Теър се измъква от ръцете ми и ритва една съчка.
— Ти си онази, която не спира да ме моли да се върна. — Студеният тон се е завърнал отново.
— Теър — възразявам. — Забрави ли, без караници?
Но той не ме поглежда. Промърморва нещо под носа си. Изведнъж кракът му се подхлъзва. Разнася се пропукване, когато пръстите му се срещат с един от големите камъни в просеката.
— Да не се опитваш да си счупиш костите? — проплаквам аз. Теър не ми отговаря. Пристъпвам към него и полагам успокояващо ръка върху рамото му. Или поне така си мисля. — Теър, чуй ме. Искам да си тук. Ужасно ми липсваш. Но може би точно сега не е най-подходящият момент да разкрием на всички чувствата ни.
Теър се обръща рязко към мен.
— Наистина ли, Сътън? — изплюва той името ми. — В такъв случай съжалявам, че нашата връзка не е толкова важна, колкото поддържането на имиджа ти.
Аз го хващам за ръката.
— Нямах предвид това. Просто исках да кажа…
— Достатъчно. — Теър присвива устни. — Може би сбърках, че се върнах. Чух достатъчно.
Очите му потъмняват и той издърпва ръката си от моята. Аз отстъпвам назад, сърцето ми изведнъж се изкачва в гърлото. Никога не съм го виждала такъв. Напомня ми за баща си. Избухлив. На настроения. Опасен.
В далечината свирят щурци. От скалата се посипват дребни камъчета. Внезапно осъзнавам колко съм самотна и уязвима, застанала на ръба на планината с едно момче, което е избягало на някакво тайно място. Какво ли знам за онова, което е преживял напоследък Теър? Чувала съм всякакви слухове за него — особено онези, че се е забъркал в разни неприятности тук, че е извършил опасни неща. Ами ако някои от тях се окажеха истина?
Но тогава осъзнавам колко безпочвени са страховете ми. Разбира се, че Теър няма да ме нарани. Между нас има нещо специално — той никога няма да ми навреди. Затварям очи и разпервам пръсти, усещайки хладния планински въздух между тях. Ако успея да събера мислите си, може би ще мога и да обясня какво чувствам и защо смятам, че сега не е подходящото време двамата с Теър да обявим връзката си. Бавно издишам и отварям очи, но Теър го няма.
Оглеждам се на всички страни, но виждам само тъмнина.