Толкова й се искаше да се разкрие пред госпожа Мърсър. Да й каже, че нещо лошо се е случило с едната от дъщерите й. Но знаеше, че това е невъзможно. Итън беше прав. Тя не можеше да признае пред никого коя е. Все още не.
Вратата отново се отвори и на верандата се появи фигура. Прожекторите на покрива осветиха русата накъдрена коса на Лоръл.
— Какво правите там, навън?
— Гледаме звездите — отвърна весело госпожа Мърсър. — Ела при нас!
Лоръл се поколеба за миг, после тръгна по тревата към тях. Госпожа Мърсър смушка Ема, сякаш искаше да й каже: „Виж! Това е шансът ти да оправиш нещата!“ Когато седна до майка си, Лоръл не вдигна глава. Госпожа Мърсър се наведе към нея и започна да сплита косата й.
— Значи гледате звездите? — попита Лоръл невярващо.
— А-ха — пропя госпожа Мърсър. — И тъкмо казвах на Сътън колко много ви обичам и двете. И колко много искам да се разбирате.
Дори в тъмнината Ема успя да види киселата физиономия на Лоръл.
Госпожа Мърсър се прокашля. Очевидно все още не се беше отказала от намеренията си.
— Не е ли хубаво трите да прекараме малко време заедно?
— А-ха — промърмори неубедително Лоръл, без да поглежда към Ема.
— Може би дори ще се сдобрите? — притисна ги госпожа Мърсър.
Раменете на Лоръл видимо се напрегнаха. Миг по-късно тя стана и обгърна тялото си с ръце.
— Сетих се, че имам домашно — промърмори тя и хукна обратно към къщата, сякаш се опитваше да избяга от Ема.
Вратата се затръшна зад гърба й. Госпожа Мърсър изглеждаше обезсърчена, сякаш наистина се бе надявала, че усилията й ще дадат резултат. Ема въздъхна и отново се загледа в съзвездието си. Тя избра двете най-ярки звезди до „Звездата на мама“, „Звездата на татко“ и „Звездата на Ема“ и ги кръсти „Звездата на Сътън“ и „Звездата на Лоръл“ с надеждата, че близостта им ще окаже влияние върху отношенията й с Лоръл.
Но съдейки по отвратеното, излъчващо омраза изражение на лицето на сестра ми, аз имах усещането, че ще е необходимо нещо повече от това. И Ема би трябвало да научи истината за звездите — макар и да изглеждат твърде близко една до друга, там горе те всъщност са на милиарди светлинни години разстояние.
10.
Ще те пипна
Когато на следващия ден звънецът удари, Ема грабна учебника си по английски и се вля в потока ученици, които вървяха по коридора. Веднага щом зави зад ъгъла на крилото за изкуство, тя чу шепот и усети погледите върху себе си.
— Тя и Теър…
— Знаете ли, че го е изгонила?
— Изслушването му е след един месец. Мислите ли, че през цялото време до тогава ще гние в затвора?
Една изрусена на кичури баскетболистка стрелна Ема с любопитен поглед и се наведе към едно момче с расти. Двамата се изкискаха. Ема потръпна, но продължи да върви с вдигната глава. Тя имаше богат опит със странните погледи от съучениците си в различните училища, които бе посещавала. Всъщност дори си беше съставила списък от гаднички коментари за преминаващите покрай нея, които коментираха дрехите й втора употреба и това, че бе хранениче. Беше си ги записала в джобно тефтерче, което непрекъснато носеше със себе си, точно както чуждестранните туристи носеха със себе си английски разговорник. Но така или иначе тя никога не намери смелост да ги използва. Сътън сигурно щеше да го направи.
Внезапно нещо в далечния край на фоайето привлече вниманието й. Край вратата бе поставена дълга маса и пред нея се бяха наредили доста ученици, които подписваха нещо. Когато тълпата се поразреди, Ема видя Лоръл и Мадлин, седнали на столове, облечени с черни тениски с надпис на гърдите. Ема изтръпна — не можеше да повярва на очите си. На тениските пишеше „ОСВОБОДЕТЕ ТЕЪР“.
Любопитството надделя и тя се приближи до масата.
— О, здрасти, Сътън! — пропя Мадлин със захаросан глас. — След секунда ще сме готови за обяд.
— Какво е това? — Ема посочи закрепения към клипборда лист хартия, върху който се подписваха учениците.
— Нищо. — Лоръл го дръпна от ръцете на едно момче с бейзболно яке, което тъкмо се беше подписало, и прикри хартията с ръка. — Едва ли ще представлява интерес за теб.
— Трябва да представлява — рече намръщено Мадлин. — Той се забърка в тази каша заради нея.