Ема обиколи стаята, пъхна ръце под възглавниците на леглото, надникна в чекмеджетата на бюрото и в почти празния гардероб. Всичко бе оголено и безлично като в хотелска стая. Нищо не изглеждаше странно. Нямаше изостанали гилзи от червило, които биха могли да принадлежат на Сътън. Нямаше нейни снимки на информационната му дъска. Ако Теър бе имал връзка със Сътън, той я беше пазил в тайна.
И изведнъж тя я видя. Редом с криминалните романи на рафтчето се виждаше окъсана, бледожълта книжка. На гръбчето пишеше „Малка къща в прерията“. Ема протегна ръка и я взе. Ако Сътън случайно се бе сдобила с книга от поредицата „Малка къща“, то това, че звездата на футболния отбор Теър също имаше такава, си беше направо странно.
Книгата се оказа неочаквано лека. Ема я обърна откъм гърба и осъзна, че страниците са откъснати и томчето е кухо. Тя бръкна с треперещи пръсти в отвора и напипа няколко сгънати листа. Когато ги извади, долови познатия цветен аромат. Ема се беше напръскала със същия мускусен парфюм от флакончето с позлатен надпис „Аник“ върху скрина на Сътън.
Тя разгъна листите с треперещи пръсти. Пред очите й се появиха познатите закръглени букви от почерка на Сътън. „Скъпи Теър — пишеше тя, — непрекъснато мисля за теб… С нетърпение очаквам да се видим пак… Толкова съм влюбена в теб…“
Тя разгъна следващия лист, но на него пишеше общо взето същото. Както и в следващите шест писма. Всичките бяха адресирани до Теър и подписани с едно голямо С. Сътън беше написала датите в ъглите на всяка страница; писмата започваха през март и продължаваха до юни, точно преди да изчезне Теър.
Аз също гледах писмата, опитвайки се да направя връзката, но нищо не ми просветваше. Сигурно ги бях написала. Тайните срещи с Теър сигурно ми действаха опияняващо. Все пак нали бях момиче, което обичаше да живее на ръба.
Ема пъхна писмата в предния джоб на суичъра си, после се измъкна обратно в коридора, като притвори вратата зад гърба си, оставяйки я по същия начин, както я беше намерила.
— Сътън?
Ема се обърна рязко и ахна. Зад нея стоеше господин Вега, който й се стори огромен. Тъмната му коса беше зализана назад с гел, което го правеше да изглежда като картоиграч, който се е запътил към някаква тъмна, задимена стая за поредното раздаване. Тъмната кожа на челото му се набръчка, когато сключи вежди.
Той погледна към ръката на Ема, която лежеше върху бравата на вратата.
— Какво правиш? — попита той.
— Ами, просто отивах в тоалетната, сър — изписка Ема.
Господин Вега я погледна втренчено. Писмата на Сътън издуваха джоба й. Тя скръсти ръце на гърдите си, опитвайки се да скрие издайническата подутина.
Най-накрая господин Вега посочи една друга врата.
— Тоалетната за гости е в другия край на коридора.
— А, да! — Ема се плесна по челото. — Малко се обърках. Седмицата беше доста тежка.
Господин Вега сви устни.
— Да. Беше мъчителна за всички ни. — Той запристъпва от крак на крак, със смутено изражение на лицето. — Всъщност, след като така и така си тук, искам да ти се извиня за поведението на сина ми. Дълбоко съжалявам за това, че е нахълтал в дома ти. Повярвай ми, ще се погрижа да си научи урока.
Ема кимна мрачно, спомняйки си синините по ръката на Мадлин. Можеше само да си представи по какъв начин господин Вега смята да втълпи това послание в главата на сина си.
— По-добре да се връщам при момичетата — промърмори тя.
Накани се да се обърне, но господин Вега я хвана за ръката. Ема си пое рязко дъх, сърцето й се качи в гърлото. Но той веднага я пусна.
— Моля те, кажи на Мадлин да дойде за малко — произнесе с тих глас.
Ема тихо въздъхна.
— Да. Разбира се.
Тя тръгна към стаята на Мадлин, но той отново я спря.
— Сътън?
Тя се обърна и повдигна вежди.
— Досега никога не си ме наричала „сър“. — Устните му бяха свити в тънка линия и той открито я оглеждаше. — Не е необходимо тепърва да започваш.
— А, да. Добре. Извинявайте.
Господин Вега продължи да я оглежда внимателно още около секунда. Ема с усилие се опита да запази спокойно изражение на лицето си. Най-накрая той се обърна и бавно заслиза по стълбите. Тя се облегна на стената и затвори очи, усещайки сгънатите листи хартия в джоба си. „Размина ми се на косъм.“