— Но тя все още е била с Гарет — посочи Итън един ред в писмото, който гласеше: „Искам да скъсам с Гарет и да бъда с теб, кълна се. Но не е сега моментът, и двамата го знаем.“ — Може би Теър се е ядосал, че след всичко това Сътън все още е с приятеля си… и я е убил.
Аз потреперих. Спомних си колко бързо се беше променил Теър в нощта на разходката ни в планината, когато се появи Гарет. Гневът му бе опустошителен — дори самият той признаваше, че това е най-лошото му качество, което най-силно му напомняше за баща му. Дали това бе достатъчно, за да го вбеси?
Ема полегна назад върху леглото и се загледа в тавана.
— Това ми се струва твърде крайно. Да убиеш някого заради това, че не иска да прекъсне връзката си?
— Хората са убивали и за далеч по-малко. — Итън погледна ръцете си. Той изглеждаше разсеян, като че ли нещо го беше разтревожило. Когато най-накрая заговори, думите му прозвучаха бавно и натъртено. — Може би Сътън го е вбесила. Тя беше майстор на манипулациите.
— Какво трябва да означава това? — попита остро Ема. Не й хареса нотката в гласа му. Или по-скоро онова, което той каза за сестра й.
— В един миг тя те харесва — отвърна Итън. — А в следващия се отнася с теб като с боклук. Виждал съм я да го прави с милион момчета. — Той се намръщи. — Може същото да се е случило и с Теър. Може да го е вбесила и той просто… да е превъртял.
Ема усещаше дланите си лепкави. Възможно ли бе капризите на сестра й да са тласнали Теър до ръба? Ако се беше държала едновременно сърдечно и студено с него — и то докато се срещаше с Гарет, — това може да е събудило гнева му.
— Възможно е — прошепна тя.
— И какво, според теб, трябва да направим? — попита Итън.
— Можем да се обадим в полицията — предложи Ема.
— А може би не — поклати глава Итън. — Ако го направим, ти ще трябва да разкриеш, че си близначката на Сътън. Твърде е рисковано. — Той подпря глезена на левия си крак върху коляното на десния и се заигра с връзката на маратонката си. — Но вече сме близо. Имаш нужда от по-солидно доказателство. Какво ще кажеш за кръвта в колата? Определено е на Сътън, нали?
Ема се надигна от леглото и започна да крачи из стаята.
— Вероятно. Макар полицията още да не я е изследвала. Предполагам, че ще проверят и отпечатъците по волана — току-виж съвпаднат с тези на Теър. — Тя се намръщи. — Но човек не трябва ли да е вкаран в полицейската система, за да бъде открито съвпадение на ДНК?
— Теър и преди се е замесвал в неприятности — рече Итън. — А и сигурно са му взели отпечатъци, когато са го арестували.
— Освен това вече знаем, че е бил в колата — продължи Ема — Дори отпечатъците му да са на волана, какво доказва това?
— Така е — отвърна Итън с пораженчески тон. — Което означава, че трябва да задълбаем повече. Да разкрием мотивите му. Да открием нещо, с което да го заковем за стената.
— Да — промърмори Ема, но се почувства ужасно изморена. Беше толкова близо… но и толкова далеч.
Тя затвори очи, смазана от тежестта на задачата. Тийнейджърът-звезда на футболния отбор — не можеше просто ей така да стане убиец. Нещо бе накарало Теър Вега да избухне.
Когато отново отвори очи, тя видя, че екранът на лаптопа на Итън свети. В браузъра бе отворена фейсбук страницата на Сътън.
— Регистриран си във Фейсбук? — Ема се ухили. — Не оставяш впечатление за такъв човек.
Итън скочи от леглото и затвори капака.
— Всъщност, не съм. Искам да кажа, имам страница, но не публикувам нищо на нея. Тъкмо мислех да оставя съобщение на твоята — всъщност на страницата на Сътън. Но не знам. — Той я погледна предпазливо. — Няма ли да е странно? Приятелките ти всъщност не знаят за… нашите разговори.
Ема се изпълни със задоволство, че двамата дори обсъждат потенциалната им връзка. Но след това стомахът й се сви. Тя си спомни как по-рано през деня момичетата се бяха кискали над замисления номер. Зачуди се дали да не каже на Итън за плана им да съсипят четенето му на поетичната вечер, но при тази мисъл й се зави свят. Чисто и просто трябваше да провали плана.
— Всъщност Лоръл знае за нас — каза вместо това тя и веднага се изчерви. Дали беше правилно да се изрази така? За нас? Те все още не бяха двойка.
— Това притеснява ли те? — попита Итън и в ъгълчетата на устните му потрепна лека усмивка.
— А теб притеснява ли те? — контрира Ема.
Итън пристъпи напред и седна до нея.