Бз-з-з.
Ема подскочи и се обърна. Звукът се чуваше изпод леглото на Сътън. Тя почти веднага се сети, че това е блекбърито от предишния й живот. Хвърли се към него и погледна екрана. Звънеше Алекс, най-добрата й приятелка от Хендерсън. Тя се прокашля и натисна бутона за отговор.
— Здрасти.
— Здрасти. Всичко наред ли е? Звучиш странно.
Ема потръпна. Но Алекс нямаше как да знае какво беше сънувала току-що. Приятелката й дори не знаеше, че Ема е в опасност — тя смяташе, че Сътън е още жива и Ема изживява мечтата на всяко хранениче с нейната отдавна изгубена сестра.
— Всичко е наред, разбира се — отвърна тя с дрезгав глас. — Просто още спях.
— Ами ставай вече, поспаланке — изкиска се Алекс. — Не съм те чувала от сто години. Исках да разбера как си.
— Всичко е наред — повтори Ема, опитвайки се да звучи приповдигнато. — Страхотно, всъщност. Семейството на Сътън е невероятно.
— Не мога да повярвам как изведнъж получи този страхотен живот. Трябва да се появиш в шоуто на Опра или нещо подобно. Искаш ли да им пиша за историята ти?
— Не! — отвърна Ема, може би твърде рязко. Тя отиде до дрешника на Сътън — отчасти, за да си избере дрехи за деня, но и защото там беше по-уединено — вероятността Лоръл да я чуе беше по-малка.
— Добре де, добре! Как върви училището? Харесват ли ти приятелите на Сътън? — попита Алекс.
Ема се спря пред една синя копринена блузка.
— Честно казано, точно сега отношенията ми с тях са малко напрегнати.
— Защо? Не могат да се справят с двете ви едновременно? — Гласът на Алекс прозвуча приглушено и Ема веднага си я представи как се облича за училище, реше косата си и похапва канелени кифлички. Алекс беше кралицата на многозадачието и беше голяма сладокусница.
— Просто групичката им е доста близка — каза Ема. — Преживели са толкова много неща, които дори не мога да проумея все още.
Алекс сдъвка залъка си и преглътна.
— Това е вече в историята. Планирай нещо забавно и си създай собствени преживявания с тях, може би дори без Сътън.
— Да, може би — каза Ема, осъзнавайки, че досега почти не е излизала поединично с някоя от приятелките на Сътън.
Дрейк излая от първия етаж и Ема чу как госпожа Мърсър му изшътка.
— Виж, трябва да вървя — обещах на Сътън, че ще й помогна с домашното, преди да започнат часовете.
Тя обеща да поддържа връзка и прекъсна разговора. После излезе от гардеробната на Сътън и се просна на леглото с пулсираща глава. Чувстваше се ужасно, че трябваше да лъже Алекс. Замисли се за следобедите, които беше прекарала в стаята й, когато двете търсеха нова музика в интернет или правеха предсказания за бъдещето. Двете споделяха един дневник с бледоморава корица, като се редуваха да пишат в него на всеки няколко дни. Бяха го скрили под изрязан в килима капак под леглото на Алекс, така че никой да не може да го намери. Имаха тайни, които пазеха от света, но не и една от друга — досега.
Ема седна върху леглото. Ако Теър беше запазил писмата на Сътън, може би тя също пазеше нейните. Но къде ги беше скрила?
Ема стана от леглото и бръкна под матрака. До стената бяха бутнати две кутии от обувки, но тя ги беше прегледала още преди няколко седмици. Въпреки това ги извади и изсипа съдържанието им на леглото, в случай, че бе пропуснала нещо. По чаршафите се разпиляха стари контролни и оценени доклади, заедно с неоново зелена лента за глава и парче от билет за концерт на Лейди Гага. В Ема се взираше кукла Барби с безучастни сини очи, а оплетената й руса коса се спускаше върху натруфена копринена рокличка. Това не беше Е, куклата, която Сътън може би бе нарекла на Ема — тя се намираше в раклата в спалнята на Мърсърови. Но Ема беше виждала всичко това преди.
Тя отиде до дрешника на Сътън и започна да отваря едно по едно всички чекмеджета, изваждайки съдържанието им на пода. Сигурно пропускаше нещо. Прехвърли тениските и късите панталонки, и зарови ръце в чорапите за тенис. Прегледа всяка страница от опърпаните тетрадки, пълни със записки по история и уравнения по алгебра, провери всички гилзи от червила, половин дузина висящи обеци и малко бурканче с овлажнител, който обещаваше да съживи кожата й.
След като прегледа чекмеджетата на бюрото, тя се облегна на стената и започна да разглежда старите снимки, за да се убеди, че не е пропуснала нещо при предишните шест проверки. Но какво ли трябваше да е то? Някоя фигура, която наднича отзад на някой тенис мач? Някой на рождения й ден, който държи табела с надпис „АЗ УБИХ СЕСТРА ТИ“? Някой, който крие нож зад гърба си на бала?