— Прекрасно е! — ахна Ема. — Откъде разбра какво има тук горе?
Итън отиде до парапета и вдигна лице към нощното небе.
— Известно време мама беше болна. Често посещаваше тукашните лекари. Така че опознах града доста добре.
— Сега тя… добре ли е? — попита тихо Ема. Итън никога не й беше казвал за болестта на майка си.
Той сви рамене с леко отчуждено изражение на лицето.
— Така мисля. Доколкото е възможно. — След което насочи поглед към примигващите светлини. — Имаше рак. Но мисля, че сега е добре.
— Съжалявам — ахна Ема.
— Спокойно — отвърна Итън. — Мисля, че аз й помогнах да го преодолее. Нали ти казах, че баща ми общо взето живее в Сан Диего? Не се върна за нито една химиотерапия. Гадост.
— Може би не е можел да издържи да я гледа болна — каза Ема. — Някои хора не се справят добре с такива неща.
— Да, но въпреки това трябваше да дойде — сопна й се Итън и очите му проблеснаха.
Ема се отдръпна.
— Съжалявам — прошепна тя.
Итън затвори очи.
— Аз съжалявам. — Той въздъхна. — На никого не съм казвал за майка ми. Но искам да сме напълно откровени един с друг. Искам да си споделяме всичко. Дори ако е нещо лошо. Надявам се и ти да споделяш всичко с мен.
Ема си пое дълбоко дъх, едновременно трогната и изпълнена с ужасна вина. Имаше нещо важно, което не беше споделила с Итън: номерът, който му готвеха. Трябваше ли да му каже за това? Дали той щеше да се ядоса, че го е пазила в тайна толкова дълго, без да му каже? Може би беше по-добре да си мълчи и да измисли начин да попречи на изпълнението му. Нямаше да му навреди, ако не знаеше.
Трябва да си напълно откровена, сестричке. Но напълно разбирам затрудненото ти положение.
Ема прегърна Итън през кръста и облегна глава на гърба му. Той се извърна, притисна я към себе си и я целуна по челото.
— Можем ли да останем тук завинаги? — попита тя и въздъхна. — Толкова е хубаво поне веднъж да не бъда Сътън. Да бъда просто… себе си.
— Можем да останем колкото ти се иска — обеща Итън. — Или поне докато не се наложи да тръгнем за училище.
По улиците свиреха клаксоните на автомобили. Над главите им се чу бръмченето на хеликоптер. Единичен бял лъч се плъзна към планината. Включи се аларма на кола, премина през няколко дразнещи бибипкания, вой и жужене, докато накрая някой я изключи.
Но докато стоеше на топло и сигурно място в прегръдките на Итън, Ема реши, че това е най-романтичната среща, която е имала някога.
16.
Преобразяването
В неделя следобед Ема, Мадлин, Шарлът, Лоръл и близначките Туитър чакаха на опашката пред „Претцелите на Пам“, павилионче на ъгъла на Ла Енкантада в покрайнините на Тусон. Макар приятелките на Сътън да се бяха отказали от въглехидратите, претцелите си заслужаваха да прекъснат всяка диета. Те бяха покрити с мексиканско куесо и съдържаха смесица от подправки, които бяха, както се изрази Мадлин, „по-яки от секса“. Миризмата на препечен хляб и горчица изпълваше въздуха. Клиентите замираха при всяка голяма, мека хапка. Докато дъвчеше, една жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне от удоволствие.
Опашката беше дълга и пред тях се бяха наредили група колежани, облечени в тениски с щампи на групи, с дълги чорлави коси. Мадлин гледаше да стои далеч от тях, сякаш имаха бълхи. Шарлът, чиято огненочервена коса беше стегната в кок, смушка Лоръл, която беше заета с писането на есемес на Кейлъб.
— Това не ти ли носи приятни спомени? — каза тя, сочейки покрития с кече градинския сандък с размери четири на четири фута.
Лоръл се изкиска, когато видя какво й сочи Шарлът.
— Онази елха беше много по-тежка, отколкото изглеждаше. После сума ти време не можах да си изчистя косата от гирляндите. — Тя разтърси косата си за по-голям ефект.
Мадлин покри устата си с длан и изсумтя.
— Безценно беше.
— Определено — каза Ема, макар да нямаше представа за какво говорят момичетата — сигурно за някой стар номер.
Опашката се придвижваше бързо и скоро дойде ред на близначките Туитър.
— Един претцел с куесо, двойна порция сос. — Лили пристъпи от крак на крак, обута с високи до коленете ботуши с остри като молив токчета. Останалите поръчаха горе-долу същото. Щом претцелите бяха готови, те ги отнесоха до една от масичките в двора и седнаха. Само Ема и Мадлин се мотаеха край бара с гарнитури и си соляха претцелите.