Ема се огледа. Днес минимолът беше пълен с момичета с къси панталонки, блузи с прилеп-ръкави и обувки на платформи. Всички носеха грамадни дамски чанти от „Тифани“, „Антрополъджи“ и „Тори Бърч“. Тя изви врат и забеляза антикварния магазин на втория етаж. Не много отдавна двете с Мадлин го бяха посетили и си бяха прекарали страхотно. В онзи ден тя се беше чувствала като Ема, а не като момичето, което би трябвало да е Сътън.
Мадлин си пое дълбоко дъх. Когато Ема се обърна към нея, тя видя, че приятелката й също гледа към антикварния магазин. После се обърна към Ема. Лицето й бе замислено и леко смутено.
— Виж какво, повече не искам да ти се сърдя — каза тя.
— И аз не искам да ми се сърдиш! — възкликна Ема, изпълнена с благодарност.
Мадлин вдигна ръка и засенчи очите си.
— Колкото и да съм разтревожена за Теър, знам, че ти нямаш вина за изчезването му. Съжалявам, че се държах толкова ужасно с теб.
Ема се изпълни с облекчение.
— Аз също съжалявам. Не мога да си представя как сте се чувствали ти и семейството ти и съжалявам, че заради мен нещата може да са се влошили.
Мадлин отвори със зъби пакетче горчица.
— Наистина обичаш да създаваш драми, Сътън. Но трябва да ми кажеш истината. Наистина ли не знаеш защо брат ми се е появил в стаята ти?
— Наистина. Заклевам се.
Измина една дълга секунда. Мадлин я изгледа внимателно, сякаш се опитваше да й прочете мислите.
— Добре — каза най-накрая тя. — Вярвам ти.
Ема въздъхна дълбоко.
— Добре, защото ми липсваше — каза тя.
— И ти на мен.
Двете се прегърнаха силно. Ема стисна очи, но внезапно почувства, че някой я гледа. Тя отвори очи и се взря в тъмния паркинг до павилиончето за претцели. Стори й се, че някой се скри зад една кола. Но когато се вгледа с присвити очи, не успя да види нищо повече.
Хванати за ръце, Мадлин и Ема отидоха при останалите. Шарлът се ухили и също изглеждаше изпълнена с облекчение.
— Имам страхотни новини, дами — обяви Мадлин. — В петък вечер организираме купон.
— Така ли? — попитаха в един глас близначките Туитър и измъкнаха айфоните си, нетърпеливи да разпространят новините сред яростните си последователи. — Къде?
— Ще разберете, когато му дойде времето — каза тайнствено Мадлин. — Ще кажа само на Сътън, Шар и Лоръл. — Тя погледна Габи и Лили с присвити очи. — Ще го пазим в тайна, за да не ни хванат, а вие, момичета, не сте много добри в пазенето на тайни.
Габи нацупи пълните си устни.
— Хубаво — рече Лили и въздъхна с преувеличен драматизъм.
Лоръл хвърли остатъка от претцела си в кошчето за отпадъци, обвито с яркозелен плакат с надпис „ХВЪРЛЯЙ ВЪТРЕ ЗА ЕДНА ПО-ЧИСТА ПЛАНЕТА!“. После нагласи дължината на дръжката на чантата си.
— С какво да помогнем? И какъв е дрескодът? Плажни рокли?
Мадлин отпи от лимонадата си.
— Ще започне в десет, но трябва да отидем по-рано там, за да нагласим всичко. Храната и напитките оставете на мен и Шар. Лоръл, ти се заеми с гостите, ти, Сътън, нагласи плейлистата. Що се отнася до дрескода, може би къси панталони, токчета и елегантни блузки? Нещо ново със сигурност. Хайде. Да напазаруваме.
Тя хвана Ема за ръката и я дръпна след себе си. Ема се усмихна, оценявайки предложението за мир на Мадлин. Момичетата отидоха в един бутик, наречен „Кастор и Полукс“. Щом влязоха вътре, носовете им уловиха миризмата на нови дрехи и сладникав парфюм. Манекените със стъклени очи, облечени с карирани шифонени поли и жакети, избродирани на рибена кост, позираха с ръце на хълбоците. Покрай стените на магазина бяха подредени обувки с тънки токове, които бяха по-високи от всичко, което беше носила Ема.
— Тези ще ти стоят страхотно, Сътън — каза Шарлът, вдигнала едни сребристи обувки на платформа.
Ема ги взе от нея и тайничко погледна цената. Четиристотин седемдесет и пет долара? Тя едва не си глътна езика, докато ги оставяше обратно. Макар да живееше вече месец тук, все още не беше свикнала с разточителното пазаруване на приятелките на Сътън. Цената на всяко нещо в гардероба на сестра й беше приблизително колкото годишния бюджет на Ема. И то в добрите години — когато беше на четиринайсет, тя нямаше пари за никакви нови дрехи. Приемната й майка Гуен, която живееше в малък град на трийсет мили от Вегас, настояваше да изкърпва училищните униформи на всичките си приемни деца на шевна машина „Сингер“ от шейсетте — тя се смяташе за нещо като моден дизайнер. А по-лошото бе, че Гуен си падаше по готическата романтика, което означаваше, че Ема започна осми клас, облечена в дълги, развяващи се кадифени поли, кремави блузи, които напомняха корсети и евтини обувки от „Биркенсток“. Не беше нужно да се споменава, че Ема не беше най-популярното момиче в основното училище „Кактъс нийдълс“. След това тя винаги се стараеше да си намира работа, за да може да си купува поне най-необходимото.