— Сътън, идваш ли?
Ема подскочи и се огледа. Съблекалнята беше празна. Главата на Шарлът се подаваше между завесите и на лицето й бе изписано странно изражение. Останалите стояха на щанда, стиснали дрехите си в ръце.
— Ами, да — промърмори Ема и грабна лилавата рокля и чантата на Сътън. Докато вървеше към касата, тя почувства как Лоръл я гледа, подсмихвайки се. Но в този момент усети, че още някой я гледа от пътя край плажа. Тя рязко се обърна и присви очи. Този път фигурата не бе достатъчно бърза. Косъмчетата на врата й настръхнаха. Това определено бе мъж. Той се появи в цял ръст и срещна погледна й. Ема ахна.
Аз също. Това беше Гарет и той изглеждаше ужасно ядосан. След секунда вече бе изчезнал.
17.
Фалшивото дъно
Във вторник следобед отборът по тенис на гимназия „Холиър“ бе излязъл на кортовете за игри по двойки. За щастие имаше облаци, което правеше играта поносима. Звуците на поп радиото „Екс Ем“ изпълваха въздуха — треньорката Маги обичаше да пуска енергична музика, за да стимулира момичетата. Край игрището имаше грамадна туба с „Гаторейд“, край кофата за отпадъци стоеше сандък с допълнителни топки, а Маги, която бе облечена с вездесъщата си блузка с щампа на тенис отбора и шорти в цвят каки, търчеше нагоре-надолу по кортовете и наблюдаваше изпълнението на сервисите и ударите.
— Аут! — разнесе се пискливият глас на Ниша Банерджи от другата страна на мрежата. Тя посочи бялата линия с черната си лъскава ракета и погледна Ема така, сякаш искаше да каже: „Лоша работа, кучко.“ — И гейм.
Лоръл, която стоеше край линията до Ниша, се засмя весело.
— Дори Сътън Мърсър не може да върне този мощен сервис! — Тя вдигна ръка и плесна дланта на Ниша.
— Като че ли печелят най-добрите жени! — Ниша отметна черната си конска опашка през рамо.
Ема погледна към Ниша и Лоръл, които подскачаха по корта с високо вдигнати ракети, и завъртя очи. Предишната вечер Маги им беше пратила имейли със списък на двойките и Лоръл и Ниша си бяха подготвили еднакви розови шорти, бели тениски и зелени ленти за глава.
Всичко това ме караше да настръхна. Откога сестра ми се съюзяваше с Ниша, най-голямата ми съперничка? Очевидно тази история с Теър я караше да стига до крайности.
Ема се обърна към Клара, второкурсничката, която й беше определена за партньорка.
— Съжалявам. Днес не играх много добре.
— Не, Сътън, страхотна беше! — Гласът на Клара прозвуча оптимистично. Тя беше доста хубавка, с гарвановочерна коса, закачлив чип нос и поразително сини очи, но лицето й винаги имаше отчаяно изражение. Цял следобед се бе държала почтително с нея, беше правила комплименти на сервисите й, оспорваше съдийските решения за ударите на Ема, дори когато беше очевидно, че топката е излязла в аут, не спираше да й повтаря колко красива е лъскавата й лента за коса. Невероятно колко се плашеха хората от Сътън, как вървяха на пръсти около нея, сякаш тя ръководеше училището.
„А може би — помислих си аз, — се страхуват да не им скроя някой номер от Играта на лъжи.“
След като изгледа още няколко срещи, Ема тръгна към съблекалнята. Треньорката Маги привлече вниманието й, махайки й съчувствено с ръка. Тя потупа с пръст брадичката си и произнесе беззвучно: „Горе главата!“
Съблекалнята бе хладна и миришеше на току-що измити плочки. Яркият плакат на стената се беше откачил от едната страна и висеше накриво. През вратите откъм басейна нахлуха група момичета с бански костюми. Когато се запътиха към душовете, във въздуха се разнесе острата миризма на хлор.
Ема се обърна към редицата от сиво-сини шкафчета и откри, че Лоръл първа е стигнала до тях. Тя вече се беше преоблякла в плътно късо клинче и бяла тениска, и седеше с кръстосани крака на дългата дървена пейка, обърната с гръб към нея. Беше притиснала айфона към ухото си и говореше нещо с приглушен глас. Думите й прозвучаха като: „Ако наистина е лоялна, ще го направи.“
— Извинявай — прекъсна я Ема и облегна ракетата на Сътън на пейката.