Лоръл подскочи и изпусна телефона си.
— О! Здрасти. — Лицето й пламна и Ема изведнъж осъзна, че Лоръл сигурно е говорила за нея. Но какво ли означаваха думите й?
Ема набра комбинацията на шкафчето на Сътън. Вратата се отвори с щракане. Тя пъхна гуменките си вътре и се огледа в малкото огледалце.
— Добър опит днес — рече саркастично Лоръл. — Май не можеш да печелиш всичко, а?
— Все тая — сопна й се Ема. Беше твърде изморена, за да отвръща на заяжданията на Лоръл.
— Сериозно говоря — рече сестра й. — Кога за последно си губила мач от мен или Ниша? Не се обиждай, Сътън, но Клара игра добре. Ти се издъни.
Стомахът на Ема се сви. Това си беше чисто омаловажаване. Тя не бе играла добре от деня, в който влезе в живота на Сътън.
— Сигурно напоследък не съм във форма — каза тя, опитвайки се да прозвучи равнодушно.
Лоръл пристегна каишката на златистия си сандал и стана от пейката.
— Определено. — Тя погледна многозначително Ема. — Може би някой е разсеян, защото трябва да направи номер на тайното си гадже.
Ема прехапа устни и погледна към шкафчето на Сътън.
— Лили ми прати есемес. Направила е уебстраницата, в която ще публикуваме стихотворенията на Итън — обяви Лоръл.
— Така ли? — попита Ема със слаб глас.
— Аха! Но все още не е късно да го отмениш. Знаеш какво трябва да направиш! — пропя Лоръл. След това раздрънка ключовете си. — В шест ще водя Дрейк на фризьор. Не позволявай на мама да сложи вечерята без мен. — Тя се обърна и излезе с валсова стъпка от съблекалнята.
Ема чу как вратата се затръшна зад гърба й и въздъхна. Събу бавно гуменките си и нахлузи еспадрилите на Сътън. Зад нея се появи някаква фигура и когато Ема се обърна, тя видя Клара да стои до вратата и да се усмихва извинително.
— Мога ли да си взема нещата? — попита тя.
— Разбира се — отвърна Ема и се засмя.
Клара изтича до шкафчето си. Ема надникна вътре, отбеляза колко чинно са сгънати и подредени тениските и дезодоранта, шампоана и душ гела. Изведнъж дъхът й секна. Дъното на шкафчето на Клара бе с цели два инча по ниско от това на Сътън.
Клара я видя, че наднича и потръпна.
— О, Боже. Обикновено шкафчето ми е много по-подредено от това.
Ема я погледна втренчено. Да не би Клара да си мислеше, че тя ще я накаже за нещо?
— Стига глупости. Всъщност се възхищавах колко добре е подредено.
— Наистина ли? — Очите на Клара грейнаха. След това тя нервно прехапа устните си. — Хей, Сътън, чух, че този петък ще се организира свръх таен купон. В някоя изоставена къща или нещо такова?
— Точно така — отвърна Ема. Мадлин й беше казала подробностите за купона, заявявайки, че ще се състои в някаква къща, която преди месеци е била обявена за продан. Тя забеляза напрегнатото изражение на Клара и пристъпи към нея.
— Искаш ли да дойдеш? Ще ти пратя есемес с подробностите.
— Наистина ли? — Клара изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне от удоволствие. — Ще бъде страхотно!
Клара благодари на Ема поне шест пъти, преди да се преоблече, да грабне нещата си и да изчезне от съблекалнята. Ема се огледа. Помещението беше пълно с ученици от отборите по тенис и плуване. Точно сега нямаше как да огледа шкафчето на Сътън. Трябваше да изчака в някой тих ъгъл, докато училището се опразни… и тогава да действа.
Към седем часа сградата утихна напълно. Светлините примигнаха и угаснаха. Седящата пред библиотеката Ема се оказа заобиколена от тъмнина. Няколко учители минаха наблизо на път към колите им, но никой не я попита защо седи там. Най-накрая тя тръгна по коридора и се озова отново в съблекалнята. Вратата се затвори зад нея и Ема примигна, напълно сляпа в пълния мрак. Миризмата на белина едва успяваше да прикрие вонята на просмукани с пот спортни екипи. От душовете се окапваше вода и отекваше в помещенията като въздишка.
Ема потърси ключа за лампата и неприятната флуоресцентна светлина заля съблекалнята. Тя отиде до шкафчето на Сътън и отключи катинарчето с треперещи пръсти. После извади навън гуменките, чорапките за тенис, кутия с цитопласт и спрей за защита от слънце и ги струпа върху пейката. Опипа с пръсти ъгъла на шкафчето, опитвайки се да повдигне основата му и изтръпна при скърцащия метален звук, който отекна в празното помещение.
Отдолу се разкри тясно, празно пространство. Сред прахоляка и ръждясалите фиби стоеше дълга, тясна сребърна кутийка. С разтуптяно сърце Ема порови из чантата си и извади малкото ключе, което бе открила в стаята на Сътън. После бавно го пъхна в ключалката.