— Може би трябва да опиташ отново? Да разбереш точно какво не е наред и как да го оправиш, а след това да го реализираш.
— И как точно да го направя? — попита Ема.
Госпожа Мърсър се облегна назад и погали с пръсти щампата на ананас върху кърпата за бърсане на чинии.
— Понякога действията казват повече от думите. Покажи му, че съжаляваш и се надявай всичко да си дойде на мястото. Просто бъди най-добрата Сътън. Той трябва да разбере, че хората понякога правят грешки. Ако не може да ти прости, значи не те заслужава.
Ема се замисли за миг. Майката на Сътън беше права: тя просто бе сторила една грешка, нищо повече. И може би нямаше как да е най-добрата Сътън, но определено можеше да бъде най-добрата Ема. Итън й беше казал, че е забравила коя е в действителност — добрата близначка. При всичко, което се бе случило напоследък, на нея й беше трудно да запази истинската си идентичност — и да знае какво точно иска. Нуждите на Ема й се струваха толкова второстепенни в сравнение с онова, което се бе случило със Сътън. Всички желания, които не бяха свързани с разследването на убийството на сестра й, й се струваха като някакъв лукс.
Тя изправи гръб и почувства как я изпълва решителност. Трябваше да продължи с реализацията на плана си. Трябваше да докаже, че Теър е убил сестра й. Така отново щеше да се превърне в Ема Пакстън. Но междувременно щеше да се държи по начин, с който да се гордее, дори постъпките й да не бяха сто процента Сътънови.
Ема се изправи и прегърна госпожа Мърсър.
— Благодаря, мамо. Точно това исках да чуя.
Госпожа Мърсър я притисна към себе си, после отново се облегна назад и погледна изненадано към момичето, което смяташе за своя дъщеря.
— За пръв път ми благодариш за съвета, който съм ти дала.
— Може би трябваше отдавна да го направя.
Докато майка ми прибираше Дрейк в колибката му и се качваше нагоре по стълбите, аз усетих как ме жегва вина. Предвид онова, което току-що беше казала, и онова, което си бях спомнила за отношенията с родителите ми, аз се съмнявах, че докато съм била жива, някога съм провеждала среднощни сърдечни разговори. Въобще не ценях мнението на родителите ми и може би грешах — поредното нещо, за което горчиво съжалявах.
Аз обърнах вниманието си към Ема, която седеше, подпряла брадичката си с ръка и с разсеяна усмивка на лицето. Макар да знаех, че не е редно, усетих как ме изпълва горчиво негодувание. Ема може и да бе забравила коя е в действителност, но поне все още имаше тяло, самоличност. Всъщност имаше две самоличности — нейната и моята. И сега трябваше да живее и заради двете ни.
22.
Търси и ще намериш
Следващите няколко дни Ема се опита да изпълни намерението си да не унива и да се държи като себе си, колкото и да се различаваше от Сътън. Отвърна с LOL на последните постове на близначките Туитър за това колко е трудно да се намерят дрехи, които да отговарят на техния сексапил. Направи комплимент на Шарлът за бекхенда й по време на тренировката по тенис. Дори каза на Ниша Банерджи, че лентата й за коса е сладка. Ниша я изгледа учудено — и леко подозрително, — но въпреки това й благодари.
Въпреки това Ема нямаше никакъв успех с Итън или Лоръл. В сряда позволи на Лоръл да вземе последния йогурт с нар в кафенето, защото знаеше, че й е любимият, но Лоръл само изсумтя и алчно го грабна. А когато виждаше Итън в коридора, той просто вдигаше още по-високо раницата на раменете си и минаваше от другата страна, за да не се сблъска с нея.
В четвъртък след тренировката по тенис тя огледа колите в паркинга и осъзна, че фолксвагенът не е на обичайното си място. Изстена отчаяно.
— Лоръл пак ли те заряза? — Мадлин се появи зад гърба на Ема, носейки в ръка няколко книги. Сините й очи грееха, а на ушите й висяха дълги перести обеци.
— Аха — отвърна Ема, неспособна да скрие раздразнението си. — Цяла седмица се държи като истинска кучка.
За пръв път от седмици Мадлин се разсмя от сърце.
— Че тя си е такава. — Тя хвана Ема за лакътя. — Не се тревожи. Ще й мине. Както на мен.
Зад гърба й минаха двама първокурсници, стиснали ролери под мишниците, и се сбутаха. Единият улови погледна на Ема и се ухили широко. Кимна й и бавно й помаха с ръка. Ема му се усмихна в отговор — поредната проява на доброта.
Мадлин извади ключовете от кожената си чанта.
— Искаш ли да те закарам?
Ема изгледа ключовете й.