Итън я гледаше с пребледняло лице.
— Теър е бил в психиатрично заведение? — каза той, поклащайки глава. После притисна ръце върху нейните. — Той го е направил. Няма кой друг. Превъртял е и е убил Сътън. Как да го спрем да не стори същото и с теб? — Той обхвана ръцете й в своите. — Как да те защитя?
Ема си пое дълбоко дъх, чувствайки се малко по-спокойна, след като Итън отново й помагаше.
— Не можеш — каза тя и видя как след думите й лицето му увехна. Тя стисна ръцете му и продължи: — Трябва да намерим доказателство, че той го е направил. Единственият начин да бъда в безопасност е Теър да се озове завинаги зад решетките.
Вратата на училището се затръшна шумно и двамата погледнаха нататък. Звънецът удари, давайки сигнал за началото на междучасието. Ема беше пропуснала цял час. В предишния си живот тя никога не беше закъснявала за училище. Но сдобряването с Итън си го заслужаваше.
— Трябва да се връщаме — каза тихо тя.
— Трябва ли? — попита Итън. — Предпочитам да прекараме целия ден заедно.
— Аз също — измърмори Ема. После я осени една идея и тя се обърна към него. — Приятелките на Сътън планират таен купон и аз трябва да отида по-рано, за да помогна в подготовката. Искаш ли да дойдеш? Знам, че не си падаш по купоните, но може би е време да направим нещо, което да отвлече мислите ни от психопата, който ме преследва.
— Не е смешно — каза Итън и прокара пръсти през косата си. — Но… — Той погледна към маратонките си. — Сигурна ли си? Приятелките ти ще бъдат там. Излизането с мен не е нещо, което Сътън би направила. А и това ще провали нашия контра номер.
Ема се замисли за миг.
— Ами, тогава ще забравим за него. Най-добрият начин да отменим номера с поетическия конкурс е да се появим заедно на купона. И макар това да е нещо, което Сътън не би направила, аз искам да го направя — каза смело Ема. След като вече бе решила да разкрие връзката си, не искаше да прекарват повече време разделени.
25.
Звукът на алармата
Същата вечер Ема сви в алеята пред дома на Шарлът и угаси двигателя. Семейство Чембърлейн живееха в каменна къща с шест спални и две тераси на втория етаж. Великолепието й все още караше дъха на Ема да спира, макар вече да бе идвала няколко пъти тук. Досега не бе познавала човек с толкова много пари.
Лоръл отвори вратата на колата си и слезе, без да си прави труда да благодари на Ема, че я е докарала. Бяха дошли заедно, защото не искаха да струпат твърде много коли през къщата, където щеше да се състои купонът, за да не привличат вниманието на полицаите. Ема се замисли дали да не зареже Лоръл вкъщи, с което да си върне заради многобройните зарязвания след тренировките по тенис, но после реши, че това няма да помогне особено за сближаването им.
Преди някоя от тях да натисне звънеца, вратата се отвори и Мадлин им се усмихна, облечена в яркочервена рокля с къдрички, която стигаше до средата на бедрата й.
— Здрасти, ма-а-цки! — изписка драматично тя. — Добре дошли на вечерята! И двете изглеждате страхотно!
— Благодаря — отвърна смутено Ема, оглеждайки смарагдовозелената рокля с една презрамка, която бе открила в гардероба на Сътън. Беше прекарала няколко агонизиращи часа в избирането на тоалет, като изпробва поне шест рокли, преди да се спре на тази. Искаше й се да намери нещо наистина красиво, което да подхожда на новата й прическа и грижливо положения грим. За пръв път двамата с Итън щяха да се появят заедно пред публика и клюкарките сигурно щяха да направят купища снимки за Фейсбук и Туитър. Каква ирония: в предишните си училища Ема винаги тайно бе копняла да бъде част от групичката на популярните, чиито живот се обсъждаше по страниците на социалните сайтове. Но сега, когато беше една от тези момичета, просто искаше да бъде оставена на мира.
Предполагам, че винаги има и по-зелена трева.
Лоръл и Ема последваха Мадлин по дългия коридор, който водеше до огромната кухня на семейство Чембърлейн. Тя приличаше на кухните-модели от списанието „Красива къща“, от което Гленда, майката на Алекс, често късаше страници и ги събираше в една папка с надпис „Моята къща-мечта“. Във въздуха ухаеше на печено, пресен хляб и — разбира се — парфюма на Шарлът „Шанел чене“. За миг погледът на Ема бе привлечен от кухненския плот, където неизвестният нападател я беше издебнал изотзад и се бе опитал да я удуши с медальона на Сътън.