Само че нападателят вече не беше неизвестен. Теър го беше извършил. Ема погледна смутено към Мадлин. Какво ли ще направи Мадс, когато разбере, че любимият й брат е убиец? Тя ще бъде съсипана: не само ще научи, че най-добрата й приятелка е мъртва, но ще изгуби и брат си.
— Сода, мацки? — Шарлът се появи иззад вратата на хладилника. Тя носеше прилепнала черна рокля с кожени триъгълници, които обгръщаха леко широката й талия. Ема не беше съвсем сигурна, че й отива, но не посмя да каже нищо.
— Жалко, че няма как да е шампанско! — пропя нечий глас. Откъм дневната се появи госпожа Чембърлейн и облегна ръка на рамото на Шарлът. — Момичета, ако решите да пропуснете този купон и да останете тук за през нощта, ще отворя бутилка „Вьов Клико“ за вас. Но не мога да ви позволя да пиете и после да шофирате!
— Всичко е наред, мамо — отвърна леко смутената Шарлът. Ако решаха да снимат сериал „Истинските съпруги от Тусон“, майката на Шарлът щеше да бъде избрана да участва в него. Тя изглеждаше десет години по-млада от истинската си възраст — което, според Шарлът, беше резултат от ежемесечните инжекции с ботокс и часовете, прекарани на крос тренажора — и се обличаше много по-модерно от повечето ученици в гимназия „Холиър“. Този път бе избрала тясна черна рокля, която подчертаваше уголемения й бюст. Освен това на Ема й се струваше, че госпожа Чембърлейн умира да бъде най-добрата приятелка на Шарлът, вместо нейна майка. Тя се намираше на светлинни години от приемните майки, които разговаряха с храненичетата си само когато им се караха, или когато ги инструктираха как да лъжат социалните работници, за да могат да получат месечните им чекове.
— Но съм поласкана, че ще останете за вечеря — продължи госпожа Чембърлейн, повеждайки момичетата към трапезарията. Край масата бяха подредени пет стола, пред всеки имаше картонче с имената им, сякаш се намираха на сватбено тържество. Мястото на Ема се намираше до Шарлът и срещу Мадлин.
Когато госпожа Чембърлейн се върна в кухнята, за да донесе на всички чаши за пиене, Ема се наведе напред.
— Къде са близначките Туитър? — Тя изведнъж бе осъзнала, че на масата няма никой, който непрекъснато да пише нещо на телефона си.
Лоръл се спогледа с Мадлин и Шарлът и вдигна рамене.
— Не чу ли? Те са при фризьорката си. Честно казано, първият им свръх таен купон като членове на Играта на лъжи направо ги подлудява.
Шарлът огледа картончетата с имената, после погледна към майка си, която тъкмо се беше върнала в трапезарията.
— Няма ли да ни трябва още една чаша за татко?
По лицето на госпожа Чембърлейн премина сянка.
— Той няма да дойде — отвърна бързо тя. — Задържали са го на работа.
— Пак ли!? — В гласа на Шарлът се усети остра нотка.
— Ще ми донесеш ли бутилка „Сансер“, Шарлът? — Гласът на госпожа Чембърлейн прозвуча напрегнато. Настъпи продължително мълчание. Ема си спомни как бе срещнала господин Чембърлейн в каньона Сабино в деня, когато бе пристигнала в Тусон, докато той би трябвало да бъде извън града. Може би криеше нещо — и може би Шарлът и майка й таяха някакви подозрения каква бе причината за това.
Шарлът извади от хладилната витрина с вината една бутилка с нещо розовикаво, отвори я и наля чаша за майка си. След това хвана собствената си чаша с газирана вода „Перие“ за столчето и я вдигна във въздуха. Госпожа Чембърлейн, Мадлин, Ема и Лоръл я последваха.
— За превъзходната вечеря — каза госпожа Чембърлейн.
Петте чукнаха чашите си и отпиха. Корнелия, личната готвачка на семейството, която имаше остра прошарена коса и кръгло лице, внесе печеното, зачервени картофки, голяма купа със салата и топли чеснови хлебчета.
— И така, разкажете ми за купона, който планирате — каза госпожа Чембърлейн, след като лапна малка хапка от месото. — Къде ще се проведе?
— Ъ-ъ-ъ… в един клуб на края на града — излъга с лекота Шарлът. Като че ли щяха да си признаят пред госпожа Чембърлейн, че ще се събират в обявената за продажба къща.
— Ще бъде невероятно — рече Мадлин. — Всички от „Холиър“ ще присъстват.
— Поканили сме хора и от други две гимназии — додаде Шарлът.
— Тя има предвид, че сме поканили момчета от други две гимназии. — Лоръл намести шнолата с пера на главата си.