Шарлът я смушка палаво.
— Ти бъди благодарна, че ти позволихме да дойдеш.
Ема ги гледаше изненадана, че могат да говорят за това пред госпожа Чембърлейн — нима от родителите не се очакваше да се мръщят на купоните? Но майката на Шарлът се усмихваше и кимаше, сякаш смяташе, че всичко това е страхотно.
Помня как завиждах на Шарлът за майка й и исках и моята да е такава. Но сега, когато наблюдавах отстрани колко мило се държи майка ми с Ема, се замислих. Дали майката на Шарлът й даваше съвети посред нощ, или само й подсказваше как да поддържа красотата си и да се оправя с пластичните хирурзи? Това отново ме накара да осъзная, че съм приемала майка си за даденост.
Телефонът на Сътън завибрира в скута на Ема. Тя го измъкна от чантичката си и скришом погледна към екрана му.
НЯКАКЪВ ШАНС ДА МИНЕШ ДА МЕ ВЗЕМЕШ? — пишеше Итън. — КОЛАТА МИ НЕ ИСКА ДА ЗАПАЛИ.
Нервите на Ема се опънаха. Това се случваше наистина. Двамата щяха да отидат на купона… заедно. РАЗБИРА СЕ, написа тя в отговор. ЩЕ ДОЙДА СЛЕД ЧАС. И натисна бутона за изпращане.
— На кого пишеш, Сътън? — попита Лоръл, надничайки през масата.
Ема стисна юмруци в скута си.
— Това го знам само аз, а ти трябва да разбереш — отвърна престорено безгрижно тя. Момичетата щяха да го научат скоро, когато двамата с Итън пристигнат на купона; не беше необходимо отсега да се превръща в основна тема на вечерта.
С напредването на вечерята госпожа Чембърлейн сподели с тях няколко от любимите си спомени от гимназията, много от които включваха избирането й за кралица на бала две поредни години. След като момичетата отнесоха чиниите си в умивалника и си взеха чинийки за десерта, Ема се извини и отиде до тоалетната в коридора. Когато хвана дръжката на вратата, тя забеляза зеленикава светлина в дъното на коридора. Алармената система на дома.
Огледа се. Момичетата се намираха в трапезарията и обсъждаха последната среща на Лоръл с Кейлъб. Госпожа Чембърлейн беше излязла на задната веранда и пушеше. Никой не я гледаше.
Тя тръгна на пръсти по коридора и се взря в клавиатурата на алармената система. Тя беше обикновена, с тъчскрийн като на Айпад, с номерирани квадратчета за набиране на кода. Който искаше да я изключи, трябваше да използва пръстите си. Ако Теър не беше избърсал екранчето, след като беше влязъл вътре, може би отпечатъците му бяха все още там.
— Сътън? — чу се гласът на Мадлин. Ема се обърна и я видя да стои в дъното на коридора. — Какво правиш?
— Просто разглеждам тази снимка — излъга Ема, сочейки към черно-бялата фотография на Пол Макартни, която висеше до алармата.
Тя се върна на масата точно когато госпожа Чембърлейн донесе шоколадовия мус, разсипан в отделни купички.
— Специалитетът на Корнелия! — възкликна тя. — Ще бъде ужа-а-асно вкусен!
Момичетата възкликнаха възхитено и забиха лъжичките си в него. Когато госпожа Чембърлейн се върна в кухнята, Лоръл се наведе през масата. Устните й бяха омазани с шоколад.
— Знаете ли кое още ще бъде ужа-а-асно добро? Номерът, който гласим на Итън Ландри. — Тя хвърли поглед към Ема и вдигна вежди. — Надявам се, че си го поканила да дойде да ни помогне.
— Абсолютно. — Шарлът плесна с ръце. — Този номер ще бъде невероятен!
Мадлин се изкиска доволно. Само Ема гледаше със свит стомах в купичката си.
Лоръл се нацупи от другата страна на масата.
— Какво има, Сътън? Не смяташ ли, че това е идеалният номер?
Ема отпи от чашата си с „Перие“ и мехурчетата я погъделичкаха по носа. Доколкото разбираше, имаше две възможности: да се върже на прищявката на Лоръл и да остави нещата така, или да й се опъне и да накара предишната Ема да се гордее с нея. Тя си пое дълбоко дъх.
— Всъщност, смятам, че идеята е ужасна — заяви тя. — Веднъж вече го направихме с Итън, забравихте ли? Взех решение. Няма да участвам в този номер. Ще трябва да се справите сами.
Мадлин оклюма. Шарлът сбърчи нос. Лоръл се изчерви.
— Ти какво? — сопна й се тя.
Ема знаеше, че съсипва репутацията на Сътън, но не й пукаше. Изправи се и остави лъжичката до купичката с недокоснатия си мус.
— Шарлът, моля те, благодари на майка си за прекрасната вечеря. Трябва да отида на едно място. Ще се видим на купона, мацки. — Тя погледна към Лоръл. — Предполагам, че някоя от тях ще те откара?
Лоръл я зяпна с отворена уста. Тя не каза нищо, докато Ема излезе от стаята и се отправи към изхода с гордо вдигната глава. Приятелките на Сътън не сваляха погледи от нея. Никоя от тях не продума.