„На това му се вика драматично напускане на сцената“, помислих си аз.
26.
Затворена, но не и забравена
Когато Ема спря пред къщата на Итън, тя все още се чувстваше въодушевена от това, че най-накрая се бе престрашила да се опъне на момичетата за номера. Слезе от колата широко усмихната, но изражението й бързо се промени, когато видя как Итън се измъкна през входната врата и я затръшна зад гърба си.
— Всичко наред ли е? — попита Ема, след като той прекоси тичешком моравата.
— Разбира се. — Итън прокара пръсти през късата си коса. — Просто мама ме занимава с разни задачи.
— Познато ми е — отвърна Ема. — Да вляза ли да я поздравя? Бих искала да се запознаем.
Последва минутка мълчание.
— Друг път — рече най-накрая той. После се наведе напред и я целуна по бузата. — Изглеждаш страхотно. Чудесна рокля.
„Забеляза я“, помисли си Ема и в стомаха й запърхаха пеперуди. Тя приглади полите на смарагдовозелената рокля.
— И ти не изглеждаш зле. — Итън беше облякъл тъмни дънки „Ливайс“ и прилепнала по тялото му маслиненозелена блузка с яка, която подчертаваше тънкия му кръст и широките рамене.
Ема посочи колата на Сътън. Итън подсвирна одобрително и се настани на пасажерската седалка.
— Виждал съм я само отдалеч — Сътън направо откачаше, ако на паркинга до нея се приближеше някой друг, освен приятелките й. Никога не съм си и помислял, че някога ще седна в нея.
— Е, в града има нова Сътън — изкиска се Ема.
„Това не означава, че новата Сътън може да прави каквото си поиска с колата ми“, помислих си раздразнено аз. Ема трябваше да се грижи добре за нея.
— Значи купонът е в някаква затворена, обявена за продажба къща в подножието на хълма, на някакъв си Леджънтс роуд — каза Ема. — Знаеш ли къде се намира?
— Ще ти покажа пътя. — Устните на Итън се разтегнаха в усмивка. — Изоставена къща. Луда работа! Звучи много по-интересно от обичайните гимназистки купони.
Ема се подсмихна.
— А ти на колко гимназистки купони си присъствал, самотнико?
— Тук ме хвана натясно. — Итън наведе глава. — Не са много.
Настъпи продължително мълчание. Някакво напрежение пулсираше във въздуха. Може би причината бе, че тази нощ за пръв път щяха да се появят като истинска двойка. Когато Ема превключи на скорост и потегли по улицата на Итън, тя осъзна, че стомахът я присвива от нервно очакване. Тя го погледна и забеляза, че той не спира да облизва устните си. Може би също бе изнервен.
— Какво се е случило с колата ти? — попита Ема.
Итън сви рамене.
— Сигурно трябва да я бутна малко. Утре ще я видя.
Ема сви по главната улица и подмина каньона Сабино. Почувства как я жегва страх — това бе мястото, където си бе уредила среща със Сътън и където ченгетата бяха намерили колата на Сътън.
„А може би — помислих си аз, — където бях блъснала Теър… и той ме беше убил.“
Колата започна да изкачва хълма, а в далечината планината Каталина проблясваше под лъчите на залязващото слънце. Пътят криволичеше и Ема стисна здраво волана, за да не изпусне някой завой. Колкото по на север отиваха, толкова по-големи и красиви ставаха къщите. Докато подминаха един луксозен мини мол, в който се помещаваха магазин за вино, студио за Пилатес и няколко агенции за недвижими имоти, табелка, указваща началото на поредната туристическа пътека, няколко имения в югозападен стил, навън започна да притъмнява.
— Хей, това ли е улицата? — попита изведнъж Ема, сочейки една жълто-зелена табела с надпис „Леджънтс роуд“.
— Така изглежда — взря се Итън в сумрака.
Ема зави по улицата и едва не сгази една кукувица, която се стрелна пред колата. От двете страни на асфалта се издигаха гъсти храсталаци и Ема трябваше да заобиколи някакъв грамаден камък, който изглежда беше паднал от надвисналите над пътя скали.
— Трябва да намерим скрито място, където да паркираме — обясни тя, оглеждайки се през рамо. — Мадс каза, че не можем да паркираме пред къщата — това ще подскаже на полицията, че вътре се прави купон. — Но на нея не й се искаше да паркира където и да е — колата на Сътън беше конфискувана точно заради неплатените й глоби. Въобще не й се искаше да дава на детектив Куинлън нов повод да я привиква в управлението.