Ако се окажеше, че отровата на соултейкън е останала жива в него, Маппо беше готов по-скоро да се самоубие, отколкото да й позволи да се развихри.
Искарал Пъст бръсна с метлата по ъглите на малката монашеска килийка, станала обиталище за трелла, после направи същото и с таванските ъгли.
— Хапе ли, трепи, жили ли, трепи, тая свята обител на Сянка трябва да е чиста! Трепи всичко, що пълзи и шумоли. Прегледаха ви за паразити, и двамата, о, да. Нежелани гости не се пускат. Баня с луга ще е добре, ама няма. Оставам си подозрителен, разбира се.
— От отдавна ли обитавате тук, Върховни жрецо?
— Представа нямам. Не е важно. Делото е важно, целите постигнати. Времето е подготовка, нищо друго. Подготвяш се толкова, колкото трябва. А за да го сториш, приеми, че подготовката почва от раждането. Родят те и ей на, тикнат те в сянката, повият те в пеленките на святата двойственост, да сучеш там сладката храница, да растеш. Живея, за да се подготвя, трелл, а подготовката вече свършва.
— Къде е Икариум?
— Живот даден за живот взет, това му речи. В библиотеката е. Сестриците оставиха малко книги. Томове, предназначени да си доставят удоволствие. Най-добре се четат в постелята, мене ако питаш. Другото е мое, малка сбирчица, оскъдна. Отчаян съм. Гладен ли си?
Маппо тръсна глава да се поразбуди. Дърдоренето на Върховния жрец му действаше хипнотично. На всеки въпрос, който зададеше треллът, отвръщаше със странен гъгнив монолог, който сякаш изцеждаше желанието му да зададе нов въпрос. Верен на твърденията си, Искарал Пъст умееше да придаде безсмислие на изтичащото време.
— Гладен ли? Да.
— Слуга приготвя храната.
— Може ли да я донесе в библиотеката?
Върховният жрец се намръщи.
— Провал в етикета. Но ако настояваш…
Треллът се надигна.
— Къде е библиотеката?
— Завиваш надясно, вървиш трийсет и четири крачки, пак надясно, дванайсет крачки, после през вратата отдясно, трийсет и пет крачки, през свода отдясно още единайсет крачки, завиваш още веднъж надясно, петнайсет крачки, влизаш през дясната врата.
Маппо го зяпна.
Върховният жрец помръдна нервно.
— Или — присви очи треллът — завивам наляво, единайсет крачки.
— Да де — измърмори Искарал.
Маппо закрачи към вратата.
— Тогава ще хвана краткия път.
— Щом трябва — измърмори Върховният жрец и се наведе да огледа проскубаната метла.
„Провалът в етикета“ получи обяснението си, когато, след като влезе в библиотеката, Маппо видя, че схлупената килия служи също така и за кухня. Икариум седеше до една груба маса, оцапана с черни петна, а Слуга се беше изгърбил над един котел, окачен на верига над огнището на крачка вляво от Маппо. Главата на Слуга почти не се виждаше сред облака пара, водните капки се сбираха по лицето му и капеха в котела, докато той бавно разбъркваше с широката дървена лъжица.
— Супата мисля да я пропусна — каза му Маппо.
— Тези книги гният — въздъхна Икариум, отпусна се в стола си и погледна накриво към Маппо. — Ти си се съвзел?
— Така изглежда.
Загледан в него, Икариум се намръщи.
— Супа ли? А. — Лицето му се проясни. — Не е супа. Пране е. Ще намериш по-вкусна храна на масата за рязане. — Махна към стената зад Слуга и очите му отново се върнаха на разтворената пред него древна книга с мухлясали страници. — Това е удивително, Маппо.
— Като знаем колко самотни са били тия монахини — отвърна Маппо, докато крачеше към масата за рязане, — съм изненадан, че се удивляваш.
— Не говоря за ония книги, приятелю. Имам предвид сбирката на Искарал. Трудове, за които до мен са стигали само смътни слухове. А за някои — като тая — изобщо не бях чувал. „Трактат по иригационно планиране в Пето хилядолетие на Араркал“ от, представи си, не по-малко от четирима автори.
Маппо се върна при библиотечната маса с калаена чиния, пълна с хляб и сирене, наведе се над рамото на приятеля си и погледна намръщено пергаментовите страници на книгата, после огледа странното заплетено писмо по тях.
— Че какво й е толкова удивителното?
Икариум се отпусна назад.
— Самото им лекомислие, Маппо. Само материалите за този том струват колкото годишния доход на един занаятчия. Никой благоразумен схолар няма да хаби средствата си — да не говорим за времето си — за такава безсмислена, дребна тема. И това не е единственият пример. Виж, „Шаблон на семенното разпространение на цветето пурил на Белязания архипелаг“. Или тук, „Заболявания у белоръбите миди в залива Лекоор“. И съм убеден, че тези книги са на хиляди години. Хиляди.