Неподправеното усещане за загадъчност се засилва допълнително от големите поражения по лицето на Сфинкса.
Повечето хора знаят за липсващия нос и брадата на гигантската статуя (които не са били унищожени от Наполеон по време на упражнения по артилерийска стрелба — редица автори споменават липсващите черти на лицето преди това). Малцина обаче знаят, че някога на челото на Сфинкса е имало уреус.
Свидетелствата за него са очевидни — голямо отчупено парче точно над немигащите очи на Сфинкса показва мястото, където някога се е намирал той.
Като се имат предвид размерите на Сфинкса, изправената кобра би трябвало да е била огромна, висока около два и половина метра.
„Като тази тук“ — помисли си Мей.
Брат Енох, монахът водач, превеждаше йероглифите:
— Шестнайсет схини[4] от очите ми. — Той се усмихна широко. — Шестнайсет! Множителят е шестнайсет! Открихме го. Обади се на брат Езекил в Потала и му кажи.
Мей се намръщи и се обърна към Линда.
— Имаш ли представа какъв е този множител?
— Не — отвърна Линда. — Трябва да е свързан с…
— Не бива да сте тук — разнесе се тих глас зад тях. — Долни курви.
Този път коментарът определено беше насочен към тях.
Мей и Линда се обърнаха.
Други двама монаси на Омега стояха на прага зад тях и блокираха изхода с пистолети в ръце.
Зоуи още беше в кабинета на папата и сега четеше документи на личния му компютър, а сестра Агнес седеше до нея.
Двете преглеждаха имейл, изпратен от папата до кардинал Мендоса по-рано през деня.
Той гласеше: „Повърхностната точка на Лабиринта се намира точно под четвъртата червена звезда на хоризонта. Ще се видим след няколко часа в Рим. Свършихте чудесна работа, кардинале“.
— Повърхностната точка на Лабиринта — повтори Зоуи.
— И какво е четвъртата червена звезда на хоризонта? — попита Агнес.
— Ще трябва да разберем. Папата се е канил да се среща е Мендоса днес. Мисля, че спокойно можем да кажем, че въпросната среща не е минала добре за…
БУМ!
Стените около тях се разтресоха.
Двете жени се втурнаха към най-близкия прозорец и погледнаха навън.
— Боже мой… — ахна Агнес.
Зоуи само се взираше в шокиращата гледка.
Куполът на базиликата „Св. Петър“ беше разцепен и от него се издигаше пушек. Беше ударен от ракета или нещо подобно.
И в този миг в небето изсвистя втора ракета и улучи увредения купол.
Той се разлетя на парчета от зрелищната експлозия, преди…
… да рухне вътре в базиликата, оставяйки гигантска зееща дупка на покрива на църквата.
— Какво беше това? — попита Агнес.
— Някой се появява с гръм и трясък — отвърна Зоуи.
Долу в архива Мей и Линда бяха избутани грубо в дългия коридор, когато брат Енох, лидерът на групата монаси, излезе от Хранилище XXII да ги види.
Той сбърчи с отвращение нос.
— Тук не се допускат жени. Осквернявате това място с присъствието си.
Сестра Линда изсумтя.
— Искаш да кажеш „с присъствието на вагините ни“. Те ли те оскърбяват?
Енох я изгледа кръвнишки. Беше едър мъж с малки черни очи.
— Лично удуших последната жена, която ми попадна.
— Майната ти, шибан женомразец — сряза го Линда. — Дай да те видим…
БУМ!
Стените се разтресоха. От тавана се посипа прах.
Първата експлозия прозвуча приглушено на тази дълбочина.
Брат Енох погледна нагоре, сякаш можеше да види през четирите нива между него и външния свят.
Последва вторият взрив — онзи, който разруши купола на „Св. Петър“ — и един от монасите пристигна тичешком.
— Братко Енох! Някой току-що стреля по базиликата!
Енох замръзна за момент, докато осъзнае положението. После каза тихо:
— Не може да бъде. Ако е онзи, за когото си мисля, трябва да бягаме веднага, ако искаме да се измъкнем живи от това място. Вземете жените, но ако ни забавят дори за момент, застреляйте ги в главите и ги оставете.
Забързаха към асансьора — шестима монаси, Мей и Линда.
Натъпкаха се в кабината и поеха нагоре.
Вратата на асансьора се отвори…
… и бяха посрещнати от автоматична стрелба.
В гърдите на двама монаси моментално цъфнаха кървави дупки и те политнаха назад и се блъснаха в стената на асансьора.
Мей приклекна и се извърна, като закри главата и лицето си от стрелбата.
Когато се обърна да погледне отново, четиримата им похитители и сестра Линда бяха вдигнали ръце.
Пред тях стояха шестима войници с автомати и сиви униформи, със скрити зад непрозрачни визьори лица и предпазни слушалки на ушите.