Бързо потърси египетския термин Акер.
За момент си помисли, че може да се отнася за Големия сфинкс — който несъмнено беше „неуморно бдящ“, — но това не можеше да е вярно. Големият сфинкс се намираше в падина под пирамидите, а не на планински връх.
Оказа се, че Акер е египетски бог — и по-точно богът, който посреща мъртвите фараони в Отвъдния свят и ги води през него.
Освен това той беше много стар бог, дори по египетските стандарти.
Акер се появяваше в първите египетски митове, които бяха много по-ранни от познатите истории за Озирис, Изида, Хор и дори Ра. Беше по-ранен и от пирамидите.
— Той бди над лабиринта от свещения си връх… — каза Алби.
Най-високият планински масив в Египет се намираше на Синайския полуостров от другата страна на Суецкия канал, на доста голямо разстояние от Гиза. По-близо се намираха планините в Източната пустиня, където Сахара достигаше до Червено море.
Алби се намръщи. Това изискваше по-подробно проучване.
Реши да се заеме с него по-късно, защото много му се искаше да проследи нещо, което беше казала Йоланте преди да замине за Мон Сен Мишел с Джак.
Беше казала, че в миналото учени като Нютон, Питагор и Алберт Айнщайн са обсъждали петте железни планини.
„Айнщайн“ — помисли си Алби.
Лили също беше споменала Айнщайн в набързо надрасканата бележка до Джак — нещо за Айнщайн, Александър Фридман и к>0.
Алби знаеше какво означава това.
Уравнението на Фридман. Сложна математическа формула, обясняваща разширяването на вселената. Но ако един неин елемент — к — беше по-голям от нула, вселената щеше да се свие в себе си, достигайки сингуларност.
Събитието Омега.
Освен това Айнщайн открай време беше любимец на Алби — неговият най-голям герой.
Като очилато момче особняк, когато брат му и другите момчета на неговата възраст слагаха на стените на стаите си плакати със спортни звезди и рок групи, Алби беше закачил плакат на Алберт Айнщайн с прочутия му цитат:
ВЕЛИКИТЕ ДУХОВЕ ВИНАГИ СА СЕ СБЛЪСКВАЛИ С ЯРОСТНАТА ОПОЗИЦИЯ НА ПОСРЕДСТВЕНИТЕ УМОВЕ.
Това означаваше също, че Алби беше по-запознат от повечето с най-прочутия учен на света.
Разбира се, той знаеше всичко за прочутото уравнение Е=mc2, за специалната и общата теория на относителността и за прочутото му писмо до президента Франклин Рузвелт за силата на атома и възможността за създаване на ядрено оръжие — писмото, довело до създаването на Проекта Манхатън.
Но Алби беше запознат и с някои не толкова известни факти за Алберт Айнщайн.
Като например това как Айнщайн изчезнал по време на Втората световна война.
След като написал прочутото си писмо до президента, Айнщайн, колкото и странно да изглеждаше, не бил допуснат да участва в Проекта Манхатън. Американското военно разузнаване смятало, че левичарските му политически възгледи представляват опасност за сигурността на начинанието.
Американските военноморски сили обаче били на друго мнение и с радост го наели по време на войната. Алби знаеше, че работата на Айнщайн през тези четири години открай време е забулена в тайна.
И затова реши да провери дали няма нещо свързано с Айнщайн във флотския архив.
Наложи се да порови и да заобиколи няколко защитни стени на военните, но накрая попадна на кодовото име на Айнщайн във флота — г-н Лайт[5].
Това го отведе до няколко документа, сред които един, който направо му взе ума.
Второ писмо до президента, носещо дата 10 април 1945 г.
Върху него бяха сложени няколко червени печата с предупреждението:
НЕ ИЗПРАЩАЙТЕ
НЕ ИЗПРАЩАЙТЕ
НЕ ИЗПРАЩАЙТЕ
Алби зачете:
Уважаеми президент Рузвелт,
Преди Ви писах по един изключително сериозен въпрос — идеята за атомно оръжие и необходимостта Съюзническите сили да създадат такова преди нацистите.
Сега Ви пиша във връзка с едно много по-важно и тревожно събитие. То ще се случи много след като вие и аз напуснем този свят, но застрашава не друго, а самото съществуване на нашата вселена.
В богословието изучаването на това събитие е известно като „есхатология“, а различните религии го наричат свършек на света, ден на Страшния съд или събитието Омега. Научните ми изследвания показват, че то е съвсем реално. И наближава.
Без да се впускам в математически подробности, ще кажа, че това събитие е свързано с идеята, че вселената ще спре да се разширява и ще започне да се свива. Тази възможност е занимавала ума на сър Исак Нютон и на Католическата църква, при това от много време.