— Един момент — прекъсва я грубо Нико. — Не ги обвинявам, но все пак помисли малко! Ние сме почти фалирали. В тази ситуация единствените, които имат пари, са твоите родители. Никой няма да отвлече нашето бебе, за да изкара пари от нас, а от вашите. Значи е някой, който знае кои са, и знае, че са богати. Никой не е толкова глупав да си мисли, че ние имаме пари.
— Какво искаш да кажеш с това, че сме почти фалирали? — пита го Мей.
Нико скрива лице в ръцете си.
— Няма значение, забрави за това. Добре сме.
— Добре ли сме наистина?
— Да, виж, нека да се съсредоточим върху Кора.
— Може би трябва да подслушват и телефона на нашите — казва Мей, като се изправя от мястото си и започва да кръстосва дневната.
Нико вдига поглед към нея и добавя:
— А може би трябва да сме по-активни по отношение на наградата.
— Как така? Ние вече предложихме награда. Петдесет хиляди долара.
— Да, но предложихме петдесет хиляди долара за информация, която ще ни помогне да открием Кора… Каква е ползата от това, ако никой не е видял нищо? Ако някой наистина беше видял нещо, според теб нямаше ли вече да са съобщили на полицията?
Той изчаква Мей да осмисли думите му.
— Трябва да задействаме нещата — казва настоятелно Нико. — Колкото по-дълго Кора е при тях, толкова по-голям е рискът да ѝ направят нещо лошо.
Той забелязва новия прилив на паника в очите на Мей.
— Полицаите сякаш се интересуват повече от възможността да ни изкарат виновни, отколкото да върнат Кора жива — продължава горчиво Нико. — Искат просто да арестуват някого. Според мен дори не ги интересува дали ще арестуват истинския виновник. Просто искат да изглежда така, все едно си вършат работата — няма значение дали си я вършат както трябва.
— Те смятат, че аз съм го направила — простенва Мей. — Смятат, че аз съм я убила заради следродилната депресия.
Погледът ѝ е налудничав.
— Има толкова много случаи на майки със следродилна депресия, които са убили децата си — удавили са ги във ваната, удушили са ги или са ги наръгали с нож — и онзи следовател ме гледа така, все едно вече си е направил изводите за мен! Сигурно просто се опитва да разбере дали и ти имаш нещо общо!
Нико скача от дивана и се опитва да я прегърне.
— Ш-ш-шт — прошепва той. — Изобщо не го мислят.
Но в действителност се тревожи, че смятат точно така. Следродилната депресия, антидепресантите, психиатърът. Не знае какво да ѝ каже, за да я успокои. Усеща как емоциите ѝ напират и му се иска да предотврати евентуалната криза.
— А какво ще стане, ако отидат да говорят с доктор Лъмсден? — пита го Мей.
„Естествено, че ще отидат да говорят с доктор Лъмсден“, мисли си Нико. Как изобщо си представя, че няма да се срещнат с нейния психиатър?
— Вероятно ще го направят — отговаря Нико с преднамерено спокоен, дори равен глас. — Но това няма значение. Защото ти нямаш нищо общо с изчезването на Кора и всички го знаем.
— Но тя ще им каже някои неща — изтъква Мей, очевидно изплашена.
— Какви неща? — пита разтревожено Нико.
Мей избягва да му отговори, като се изправя и започва отново да кръстосва дневната и да кърши ръце. Доктор Лъмсден е нейният психиатър от години насам, с известни прекъсвания. Да, тя се срещаше с нея заради следродилната депресия. Но това беше само тази година.
— Няма значение — успокоява я Нико. — Тя е лекар. Няма право да им казва нищо, за което сте говорили. Лекарска тайна, конфиденциалност на пациента и така нататък. Те просто не могат да накарат твоя психиатър да им каже нещо за теб.
Мей кимва и малко се успокоява.
— Точно така. Разбира се.
Тя дълбоко си поема дъх няколко пъти. Но след това тревогата ѝ отново започва да се връща. Може би доктор Лъмсден наистина няма право да каже на полицията за какво са си говорели, но вероятно ще трябва да им съобщи каква е психиатричната ѝ история, от колко време приема Мей и по каква причина. Дали могат да я задължат да им разкрие нещо за това? Мей усеща как паниката пълзи нагоре по гърлото ѝ.
Нико се изправя и я спира по средата на дневната. Отпуска ръцете си на раменете ѝ и силно ги притиска, като не откъсва очите си от нейните, сякаш иска да я закотви на едно място.
— Мей, не искам да се тревожиш за това — казва твърдо той. — Ти нямаш нищо общо с изчезването на Кора и двамата го знаем. Няма от какво да се страхуваш. Няма какво да криеш. Какво толкова, ако разберат, че си имала известни проблеми с депресията още преди бебето да се роди? Сигурно половината хора на света страдат от депресия. Сигурно и самият проклет следовател има депресия.