Медиите някак са успели да се докопат до новината за провалената размяна. Пред полицейското управление имаше тълпа от репортери, когато докараха Нико. Проблясваха светкавици, а в лицето му навираха микрофони. Наложи се полицаите да ги задържат на разстояние.
Не са му сложили белезници. Нико се изненада, защото в мислите си вече беше признал всичко. Чувстваше се толкова виновен, че не разбираше как те не го виждат. Мислеше си, че не са му сложили белезниците просто като жест на добра воля към него, или пък защото не са го сметнали за нужно. В крайна сметка, той очевидно не беше в състояние да се съпротивлява. Беше победен. Нямаше да се опита да избяга. Където и да отиде, вината и скръбта му щяха да го последват.
Позволяват му да види Мей, преди да го отведат в стаята за разпит. Когато го доведоха в управлението, за да вземат показанията му, тя и родителите ѝ вече бяха тук. Мей беше ужасно разстроена. Нико остана потресен, когато я видя. Когато видя какво ѝ е причинил, какво е причинил на всички тях. Щом го зърна, тя се хвърли на врата му и започна да ридае, притисната към него, все едно нямаше да го пусне до края на света. Двамата останаха в прегръдките си, като се тресяха от плач. Двама съсипани хора, единият от които беше лъжец.
А после го бяха отвели в стаята за разпит, за да вземат показания от него.
— Съжалявам — започва Расбак.
Нико вдига очи към него, въпреки че не иска.
— Прибрахме столчето от колата и одеялото, за да ги изследват в лабораторията. Може да се сдобием с нещо полезно.
Нико не отговаря.
Расбак се привежда напред:
— Защо не ни кажете какво точно става тук?
Нико поглежда следователя, който винаги го е дразнил. Когато гледа Расбак, губи желание да си признае.
— Аз занесох парите. Кора не беше там. Бях измамен. Когато влязох в бараката, някой ме удари по главата и взе парите.
Разпитът на Расбак, тази стая, познатата игра на котка и мишка, са изострили ума на Нико. Сега разсъждава по-ясно, отколкото преди около час, когато всичко се обърка толкова фатално. В кръвта му кипи адреналин. Той изведнъж започва да мисли за оцеляване. Осъзнава, че не може да каже истината — това ще убие Мей. Тя никога няма да понесе такова предателство. Нико трябва да запази илюзията, че е невинен. Те нямат нищо срещу него, никакво доказателство. Расбак очевидно храни подозрения срещу него, но те не са нищо повече от това.
Нико се мъчи да се съсредоточи. Може би, ако успее да излезе оттук, може да се опита сам да открие Брус. Сигурно има начин за това. Към този момент все още е на крачка пред полицията.
— Успяхте ли да видите човека, който взе парите?
— Не. Носеше тъмна скиорска маска — не можах да видя лицето му. Сигурно е паркирал колата си зад бараката. Чух как потегли.
— Само един човек?
— Така мисля.
— Можете ли да го опишете?
— Не, защото носеше качулка. Мисля, че беше среден на ръст и на тегло.
— Можете ли да ми кажете нещо друго за него? Каза ли нещо?
Нико поклаща глава:
— Не, нищо.
— А колата?
— Не знам. Не я видях, само я чух. Звучеше по-скоро като кола, отколкото като пикап, така си мисля.
Расбак го поглежда.
— Нико, трябва да ви кажа нещо — продължава Расбак. — Според мен бебето вече е мъртво.
Нико навежда глава и в очите му напират сълзи.
— И освен това смятам, че вие носите отговорност за това.
Нико рязко вдига глава.
— Нямах нищо общо с това, което се случи!
Расбак не отговаря. Мълчаливо го очаква да продължи.
— Защо смятате, че аз имам нещо общо? — настоява Нико. — Защо сте ми вдигнали мерника? Изчезнало е моето дете.
Той започва да плаче. Не му се налага да се преструва. Скръбта му е съвсем истинска.
— Заради съвпадението във времето, Нико — обяснява Расбак. — Вие сте нагледал бебето в дванадесет и половина. Всички са съгласни по този въпрос.
— Е, и? — пита Нико.
— Е, аз разполагам със следи от гуми от непознат автомобил, който наскоро е бил във вашия гараж. И свидетел, който е видял кола да се отдалечава по алеята зад вашата къща, откъм вашия гараж, в 00:35 през нощта.
— Какво общо има това с мен? — казва Нико. — Няма откъде да знаете, че тази кола има нещо общо с изчезването на Кора.
Също толкова лесно биха могли да я изнесат през входната врата в един часа.
— Сензорът за движение в задния двор е бил изключен. Вие сте бил в къщата в дванадесет и тридесет. От посоката на вашия гараж по алеята се е отдалечила кола в 00:35. Кола с изключени фарове.
— Това ли е всичко, с което разполагате?