— От теб и другите планети? — попитах и се намръщих на Адам, който слушаше разговора.
— Да. Всички дошли тук в човешки облик. Това не чак такава тайна.
— Кой се обажда? — попита Адам.
Закрих телефона с ръка и прошепнах:
— Някакъв тип Пи Джей. Май е смахнат.
Но Адам не ми обърна внимание. Наблюдаваше приближаването на една кола по пътя. Черен мерцедес с тъмни стъкла, карана от шофьор.
— Какво случва там? — попита гласът от другия край на телефона.
— Току-що пристигна баба. Ъъъ… трябва да вървя. Местим се в нова къща — обясних. Исках да го разкарам. Отчасти защото не го познавах, а и защото исках да ида да посрещна Нона. Нона на италиански означава „баба“.
— Я, я, тръгвай. Много скоро срещнем с теб — каза Пи Джей. — Отивай каже здрасти-здрасти на баба.
— Я, я. Чаооо — изтърсих и прекъснах разговора. Отидох при Адам и Лилит, които махаха към колата от тротоара.
Колата на Нона забави ход и шофьорът паркира пред микробуса. След малко тя излезе и ни лъхна неизменният й парфюм, ухаещ на портокалов цвят. Наричаше се „Загара Ди Сисили“. Разпознавам го, защото веднъж за Коледа тя подари едно шишенце на мама. Мама никога не го използва, но аз обичам да се пръскам с него при специални случаи, тъй като той ме кара да се чувствам пораснала и модерна.
Нона, както винаги, изглеждаше елегантна и стилна в спретнат, шит по поръчка костюм, изрязани обувки без връзки и червен шал, метнат върху раменете й, до които се спускаше гладката й сребристосива коса. Тя разпери ръце срещу нас. Нона е единственият човек, на когото Адам разрешава да го прегръща. Според Лилит брат ни се натискаше да стане любимият й внук с надеждата да наследи солидна част от парите й. А Нона е бъкана с пари. Семейството й е в хотелиерския бизнес в Италия и притежава верига от шестзвездни курорти по Амалфийското крайбрежие5. Адам твърди, че когато „предаде богу дух“, ще остави голямо наследство. Не че за мен е от значение. Аз просто си я обичам. Тя е една от малцината, които могат да ни различат с Лилит дори когато не стоим една до друга (много хора могат да забележат разликата, когато сме заедно, но не и като ни видят поотделно), и освен това разбира от всичко, свързано с мода и дизайн.
— Хубавите ми дечица! — възкликна тя. — Ева, Лилит, още ли сте в черно? Направо ме отчайвате. Красиви момичета като вас трябва да носят цветни дрехи, а не да ходят облечени като за погребение. Адам, колко си пораснал! Всеки път те намирам все по-висок. — Нона спря и погледна към къщата. — Хм, значи е тази, така ли?
Ние кимнахме, застанахме зад нея и заедно се загледахме в новия си дом. Той представляваше бяла самостоятелна къща във викториански стил с четири спални, отдалечена от пътя зад малка предна ливада с храсти и дървета. Беше на два етажа, с големи еркерни прозорци и приятна веранда пред входната врата.
— Какво мислиш, Нона? — попитах.
Тя се обърна и ми намигна заговорнически.
— Мисля, че има потенциал. Тези стари къщи имат хубави четвъртити стаи и високи тавани. Смятам, че може да се направи много уютно с малко принос от точните хора.
— С Лилит ще си имаме собствени стаи — съобщих.
— И аз така чух — отвърна тя и се обърна да ме погледне с тъмнокафявите си очи, които никога не пропускаха нищо. — И как се чувстваш по въпроса?
Под проницателния й взор усетих, че се изчервявам, и се зачудих дали се досеща как наистина се чувствам.
— Ами добре, предполагам. Нали знаеш — ново място, нова страница.
Тя вдигна поглед към небето, което се бе заоблачило като пред заваляване, и стисна ръката ми.
— Браво на теб. Хайде сега да влизаме вътре, преди да е заваляло. Имам изненадващ подранил подарък за рождения ви ден, момичета, както и общ подарък по случай преместването. — После се изкикоти и пак ми смигна. — Не съм сигурна дали майка ви и татко ви ще го одобрят, но мисля, че ще го харесате!
Двамата с Адам я хванахме под ръка от двете страни и се запътихме по алеята.
— Здравейте, милички — извика Нона на мама и татко, които надзърнаха иззад микробуса и си размениха тревожни погледи. Посещенията на Нона винаги бяха свързани с някаква намеса в живота им. Нямах търпение. Обичах намесите й.
Щом влязохме, разведохме набързо Нона из сутерена, а после се качихме в спалните. Моята и на Лилит бяха в задната част с банята между тях. И двете бяха празни, понеже мебелите още не бяха качени, но представляваха светли, просторни стаи с дървени подове.