Господин Уилямс се изкашля.
— И победителят е… — (Поредната дълга пауза — да умреш от скука!) — Лилит Палумбо.
Издокарах най-добрата си физиономия на простила се с „Оскар“ актриса (пресилена усмивка, стиснати зъби) и заръкоплясках заедно с другите. Сестра ми се ухили, стисна рамото ми, сякаш за да каже: „Съжалявам, че не спечели“, после се насочи към подиума да получи наградата си. Завидях й. Не се сдържах. Пак Лилит. Лилит, Лилит, Лилит. Всичко винаги се случваше на Лилит. Постоянно беше първа в класа. Наскоро получи и наградата за наука, а сме едва началото на октомври. Сега спечели и поетичния конкурс, а освен това постоянно я викат да участва в отборите по хокей и нетбол. Тя е номер едно за всички. Аз съм нещо като допълнение: „А, да, и Ева също, близначката на Лилит, по-добре да не я отцепваме“. Сякаш съм нейна сянка, едва ли не не съм отделен човешки индивид. Колкото и да я обичам, понякога е трудно да си винаги на второ място. Родена съм втора и оттогава така ми е тръгнало. Мама и татко са я кръстили с името Лилит, защото то означава първата жена. (Означава също и „нощен демон“. Открих това, когато веднъж проверявах значенията на имената ни в интернет. Пазя тази пикантна информация, за да я използвам в подходящия момент — например, когато доведе първото си гадже вкъщи. Хе-хе!) Мама и татко кръстили брат ми с името Адам, защото бил първото момче, а Адам е първият мъж. Мен са нарекли Ева, защото тя е била вторият човек на Земята и те решили да се направят на умни — втора близначка, втори човек.
— Сигурен съм, че сега всички биха искали да чуят стихотворението на нашата победителка — обяви господин Уилямс, при което Лилит сведе очи към пода с престорена свенливост.
— Не съвсем, поезията е пълна скука — обади се зад мен съученичката ни Мери Стюарт и се наложи да потисна кикота си.
Застанала на подиума пред всички, Лилит бе извадила стихотворението си. Тя се изкашля, за да ни предупреди, че се кани да започне.
— Нарича се „Тъмно предателство“ — рече тя, после зачете с характерния си престорен, изискан драматичен глас, от който винаги ме напушваше смях. — Наоколо, навред буреносни облаци се сбират. Ужасът нараства в мен, докато гневната ръка на небесата се стоварва върху душата ми гола. И ме мачка, а кръвта на живота ми напоява земята безплодна. В болката си се опитвам да избягам, но сянката на смъртта се спотайва наблизо. Заплаквам, но моят водопад от сълзи се спуска върху слепи очи. Това е моят ад, моята ярост.
Да му се не види! Откъде й хрумват такива мисли? — изумих се, докато я слушах. Още няма тринайсет години, а написаното от нея е толкова зряло и изтънчено. Мама казва, че е така, защото Лилит била стара душа. И в моето готическо стихотворение имаше вампири и капеща кръв, бледа луна и трагична героиня, но си давах сметка, че изобщо не може да се мери с творбата на сестра ми.
— Пълна простотия — прошепна зад мен Мери, докато Лилит гледаше скромно пода, а учениците й ръкопляскаха. — Сестра ти има нужда да се разведри малко. — Вместо да се присъедини към аплодисментите, тя извади балсама си за устни и въздухът веднага се изпълни с ягодов аромат.
Макар Мери да бе приятелка и на двете ни, понякога си мисля, че е повече моя приятелка, отколкото на Лилит. Разбира се, никога не бих го признала пред Лилит, за да не реши, че не бива да излизаме с нея. Обикновено тя взема повечето решения относно това с кого да се виждаме и какво да правим, а аз винаги се съгласявам с нея. Открай време си е така. Въпреки че част от мен бе разочарована, задето не спечелих, друга част въздъхна с облекчение. За разлика от мен, Лилит не бе свикнала да бъде на второ място.
Втора глава
Момиче на зодиака
През междучасието Лилит отиде да се обади на мама и татко, за да им съобщи новината за наградата, а аз тръгнах към библиотеката. Беше ред на осмокласниците да използват компютрите и госпожа Андрюс — нашата приличаща на Мардж Симпсън2 библиотекарка — ни позволи да посърфираме в интернет и да разгледаме каквото пожелаем, стига да е бегло свързано с някой от училищните ни проекти.
До мен вървеше Мери Стюарт. С нея сме смешна двойка, защото аз съм висока един и седемдесет и съм от италиански произход, а Мери е миниатюрна блондинка, метър и двайсет, и е типична англичанка. Изглежда по-малка и това я вбесява, особено когато се опитваме да си купим билети за някой филм, забранен до дванадесет или шестнадесетгодишна възраст.