Кимнах.
— И музиката ми харесва.
— Да. Ури, който работи в интернет кафето по-надолу по улицата, направи компилацията на компютъра в стил „чилаут“6.
— Много е приятна — рекох и се наместих назад, затваряйки очи. Докато Шантел правеше вълшебства със стъпалата ми, започнах да се отпускам, а из тялото ми се разнесе топлина и ми стана уютно. Преди да се усетя, съм се унесла в дрямка. Сигурно съм поспала, защото, когато се събудих, беше минал половин час, масажистките си бяха отишли, а Неса ми бе донесла гореща напитка.
— Мед, лимон и още няколко тайни съставки — заяви тя, като остави чашата до мен. — Как се чувстваш, мила?
— Като умряла и попаднала в рая — отвърнах. — Чувствам се лека и свободна. Тук е прекрасно.
Неса се усмихна.
— Опитваме се да доставяме удоволствие. А и според мен е важно да намериш баланса в живота си. Малко работа, малко забавление, малко релаксация.
— Съгласна съм — рекох и си отбелязах наум отсега нататък да направя педикюра част от живота си.
— И тъй, кукло. Пи Джей смята, че ще искаш да чуеш някои от декораторските ми идеи.
— Да, с голямо удоволствие.
— Но проблемът е, че това, което на мен ми харесва, може да не се хареса на теб. Затова, преди да ти покажа, бих искала да знам какви са твоите виждания за стаята ти? Имаш ли някакви идеи?
Отново се поколебах. На никого не бях споменавала желанията си — нито на Лилит, нито даже на Мери, — но Неса изглеждаше като човек, който би ме разбрал и дори би харесал идеите ми, а и се чувствах толкова уютно, толкова спокойна и сигурна, че можех да й споделя всичко.
— Сестра ми Лилит много си пада по готик стила и иска да направи стаята си, вероятно стаите и на двете ни, в този стил, нали се сещаш — с мрачни страховити плакати по стените…
— Да, но говориш за сестра си, нали? Не за себе си, нали, кукло? — попита. — Веднага мога да позная, че това не е твоят стил. Ти искаш нещо различно, права ли съм?
Кимнах.
— Така е, но се притеснявам, че хората, които ме познават… които ни познават, може би ще останат шокирани.
— Можеш да я обзаведеш според вкуса си, а на следващата година да я промениш, ако решиш, както постъпвам аз. В това няма нищо лошо. Една кофа боя не е чак толкова скъпа. Няколко плаката. Някой друг аксесоар. Вземи няколко списания, прегледай ги, така правя аз. Събирам в специална папка всички страници с обзавежданията, които съм харесала.
— Аз също! Аз… аз… — Знаех, че няма нужда да разглеждам списанията й. Вече бях наясно какво искам, понеже от месеци бях събирала идеите си в тайната си кутия. — Обаче… имам проблем, Неса.
— Повечето момичета на зодиака имат проблеми — отвърна тя. — Често пъти тъкмо затова са момичета на зодиака — защото се намират в преломен момент от живота си или трябва да преодолеят някакво препятствие. Вие току-що се преместихте в нова къща, нали така? Това си е доста сериозна стъпка.
— Тогава защо сестра ми не е Момиче на зодиака?
— Защото тя вероятно се чувства по-комфортно при случващото се. Вярно ли е?
Кимнах.
— Е, какъв е проблемът ти? Не ми казвай, ако не искаш.
— Ами аз… на никого не съм казвала.
— Ще опазя тайната ти. Обещавам. Честен кръст, мила.
— И обещаваш, че няма да се смееш?
— Освен ако не е нещо наистина смешно — отвърна с усмивка и ме стисна нежно по ръката. — Ако нещо те тормози, най-добре е да го споделиш. Споделената болка е половин болка. Ако я държиш затворена в себе си, тя се подхранва и расте, и расте, докато стане като чудовище вътре в теб.
— Точно за това говоря — рекох.
— Ами изплюй камъчето тогава.
— Добре. Моят… моят проблем е, че… знам, че звучи глупаво и детинско, но аз… се страхувам от тъмното.
— В това няма нищо глупаво. Много хора се страхуват от тъмнината.
— Не и тези от семейството ми — подметнах и бързо я осведомих за страшните вечери на Лилит и Адам.
Тя ме изслуша търпеливо и по очите й си личеше, че ми съчувства.
— Но защо не си разказала на никого досега?
— Не можех. Не мога. И така съм си все втора във всичко. Лилит е идеалната близначка. Винаги получава всички награди. Тя е умна и безстрашна и пише великолепна поезия, а аз само й дишам праха, без да мога да я настигна. Ако тя и всички други разберат, че освен пълна загубенячка съм и лигла и ме е страх от тъмното, ще бъде ужасно унизително за мен. Затова не мога да кажа на никого.