Цяла седмица в училище всички говореха само за Хелоуин — в часовете по рисуване се правеха маски, по английски се пишеха истории за духове, по история се обсъждаше произходът на празника. Разбира се, Лилит се трудеше усърдно над стихотворение по темата, като прекарваше часове пред компютъра, без да позволява на никого да види творбата й, преди да я е завършила. Зачудих се дали не е време да издам и последната си трета тайна.
Когато настъпи вечерта на 31 октомври, Лилит слезе долу, облечена в костюма си за Хелоуин. Беше екип на скелет и представляваше бели кости и череп, изрисувани със светеща на тъмно боя върху стар черен чорапогащник, черна тениска и черен чорап с дупка за носа, който бе надянала върху главата си. На тъмно наистина бе много ефектен. Мери бе маскирана като вещица, с черна рокля и боядисано в зелено лице. Адам си беше сложил сива перука и раздърпани дрехи, а от кожата му висяха късчета лепкаво желе за игра.
— Ти като какъв си се маскирал? — попитах. — Приличаш на изпълзял от казан с овесена каша.
Той ме погледна възмутено.
— Аз съм зомби.
— Тогава няма голяма разлика — ухилих се нагло.
Тази година щеше да ходи на купон с приятели, затова нямаше да участва в традиционната обиколка за лакомства7. Заради обилното количество одеколон, което си бе сложил, реших, че вероятно се надява да му излезе късметът с някое момиче.
— Ева, не мислиш ли, че е време да се преоблечеш? — подкани ме Мери, след като Адам излезе.
— Вярно — обади се Лилит. — Имаме само няколко минути преди срещата ни с останалите от групата и госпожица Рийгън от училище. А ти още не си готова.
— Ами аз… ъъъ… тази година ще пропусна — промърморих.
Лилит се изненада.
— Защо? О, защото все още те е страх от тъмното?
Поклатих глава. Знаех, че трябва да кажа какво чувствам, а седмиците, през които бях Момиче на зодиака, ми бяха дали силата да го направя.
— Не съвсем. По-скоро защото се чувствам пораснала — открих, че да се шляя по улиците с тайфа деца, облечени като зомбита, дяволи, вещици и вампири, не ми е точно по вкуса. Всъщност никога не е било.
— Брей, гледай я ти! — изсумтя сестра ми. Изглеждаше разочарована, но не тръгна да спори с мен.
— А пък и ъъъ… Неса каза, че ще се отбие и ще ни подстриже двете с мама — добавих.
Лилит повдигна вежди.
— Неса от „Пентаграм“?
Кимнах и забелязах, че Мери се разкъсва между алтернативата да излезе навън в студената дъждовна вечер или да остане на топло в приятна женска компания. Тя прокара ръка през косата си.
— Май и аз се нуждая от подстрижка.
— Само смей да ме изоставиш, Мери! — ядоса се Лилит. — Обеща ми, а и вече си облякла костюма си.
Мери сви рамене.
— Добре де, добре, обаче няма да стоим до късно, нали?
Лилит сви рамене и тропна с крак.
— Не разбирам какво ви прихваща всички. Вече не се получава никакъв купон. И какво стана с традиционната страшна сбирка на Палумбо в нощта на Хелоуин?
— Може би онова, което мислехме за купон, се е променило и ти си единствената с достатъчно мозък да го разбере — обърна се Мери към мен, но все пак последва Лилит и те излязоха от стаята.
— Сигурно — промълвих. Чувствах се добре, приела факта, че двете със сестра ми не сме длъжни винаги всичко да вършим заедно.
С мама прекарахме приятна вечер в компанията на Неса, а и Нона се появи по средата на вечерта и донесе голяма кутия с вкусни белгийски шоколадови трюфели. Ето това вече съвпада с представата ми за хубаво прекарана вечер — мислех си, докато слушахме приятна музика, тъпчехме се с шоколад и преглеждахме разни списания с прически. С мама никога преди не бяхме преживявали заедно такива приятни моменти, но на нея явно й харесваше колкото и на мен. Неса отряза дългата й разпиляна коса и я скъси до раменете, след което й показа как да си слага лек грим. Подобрението бе стопроцентово. Тя изглеждаше много красива и много по-млада. Когато дойде моят ред, Неса скъси леко косата ми, оформи я на пластове и ми отряза бретон. А най-хубавото беше, че ми направи и няколко яркорозови кичура. Стана наистина фантастично. Когато татко се върна, го попитахме дали не иска да се подстриже, но той избяга и се скри в кухнята. На Нона това се стори смешно до припадък и не можеше да спре да се смее. Трябва да приема, че макар някои неща да се променят, други никога няма да се променят — въздъхнах. — И мърлявият стил на татко е едно от тях.
7
На този празник обикновено децата се обличат в страшни костюми и ходят от врата на врата да искат лакомства. Ако някой откаже да ги почерпи, според традицията трябва да му бъде спретнат номер за наказание. — Б.пр.