— Миси никога в живота си не е била учтива — измърмори Агнес.
— Така е. Струва ми се, че сега изглежда по-добре възпитана — каза Шарлот.
— Желанието й да я наричаме Мелиса също е странно — продължи Агнес. — Миси винаги е обичала името си.
— Е, аз го харесвам — защити я Джеф. — Мелиса звучи очарователно старомодно, не мислите ли?
Всички кимнаха.
— Започва да крещи всеки път, когато споменем, че трябва да излезе навън — подчерта Хауард. — Няма да можем да я откараме до болницата в това състояние.
— Наистина — съгласи се доктор Карнес. — Много ме тревожи нейната амнезия. Сигурно е ударила лошо главата си. Има опасност в мозъка й да се е образувал съсирек, затова непременно трябва да се направят специални изследвания.
— Допускате ли и някакви психически промени? — попита Шарлот.
Докторът сви рамене.
— Нужен е рентген. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Джеф, който досега слушаше намръщен, каза.
— Аз не съм съгласен!
— Джеф! — възкликна Шарлот.
Той изгледа решително останалите.
— Няма да позволя да измъчвате по такъв начин Миси… Мелиса.
— Да я измъчваме?
— Очевидно сега тя е доста объркана и уязвима — обясни той. — Няма да разреша на никого да я принуди да излезе от тази къща, докато тя самата не пожелае.
— Това носи голям риск, младежо — възрази докторът.
— Имате ли някакво доказателство за това, че мозъкът й е засегнат? — нападна го Джеф.
— Няма неопровержими доказателства — призна докторът. — Тя беше в безсъзнание за кратко време. Слухът не е увреден, зениците не са уголемени, но само медицински изследвания могат да докажат всичко със сигурност. А и психическото й състояние е твърде нестабилно.
— Това е вярно — прекъсна го Джеф. — Но дали ще й помогнем, ако я принудим да напусне тази къща? Бедното момиче се страхува от всичко. Не знае какво е автомобил, телевизия радио. Дори нас не познава. Когато една от прислужничките включила прахосмукачката, Миси започнала да крещи от страх. Сякаш никога не е живяла в двадесети век.
— Съгласна съм — повиши глас Шарлот. — Когато я уговарях да се облече за болницата, тя ми предложи да нахраня конете. Много учтиво, разбира се.
— А онзи мъж по телевизията, когото настояваше да застрелям — отбеляза Хауард в съзвучие с общото недоумение.
— Като че е в безвъздушно пространство — съгласи се Агнес. — Когато влязох в стаята преди малко да я видя как е, я заварих да удря по стената с ръце. Настояваше, че някакъв беден музикант е затворен зад стената.
— О, скъпа! — възкликна Шарлот.
Докторът слушаше с мрачно изражение.
— В такъв случаи всички сте убедени, че час по-скоро трябва да я откараме в болницата.
— Това само ще я изплаши до смърт — отново наблегна Джеф.
— Мисля, че момчето е право, Едмънд — заключи Хауард. — Ако принудим Мелиса да се подложи на изследвания, ще я докараме до лудост.
— Много добре — съгласи се отегчен докторът, — щом такова е желанието на роднините. Само запомнете, че това е в противоречие с моето предписание.
След неговото излизане останалите четирима се спогледаха с безпокойство.
— Какво ще правим сега? — попита Шарлот.
— Предлагам да оставим Мелиса да се възстанови по естествен път. Нека тя да определи и времето — каза Джеф.
— Значи за теб сега тя е Мелиса? — отбеляза Агнес. — И ти си забелязал, че момичето изглежда напълно друга личност.
Никой от присъстващите нямаше куража да обсъжда какво означава това.
Докато караше обратно към дома си, в главата на Джеф се въртяха мисли и въпроси около жената, която сега познаваше като Мелиса. Чувстваше се така, сякаш чудодейно си беше намерил друга годеница. Миси беше паднала по стълбите, а след обяд се беше събудила като съвършено различна жена — мила, кротка. Говореше тихо и молеше да я наричат Мелиса.
Дали не беше подценявал Миси преди? Дали всичките й ценни качества не са били скрити някъде дълбоко в подсъзнанието й и са очаквали да се случи този инцидент — Джеф не беше сигурен, но се чувстваше някак очарован и запленен.
Предишната Миси никога не беше имала нужда от него, а тази имаше. Няколкото минути, прекарани с нея, му бяха достатъчни да почувства колко дълбока беше промяната у нея. Изглеждаше толкова безпомощна, толкова объркана и изплашена. Нещо, което за независимата Миси не беше характерно.
Дали не се беше влюбил? Възможно ли беше сърцето му да не е било съвсем изстинало, въпреки всичко? Почувства, че не може да дочака да я види отново. Искаше да й помогне в този труден за нея период.
За пръв път през изминалите шест дълги самотни години Джеф почувства, че се вълнува.