— Мислех, че вчера беше неделя — объркана продума девойката.
— Не, вчера беше събота — каза Хауард.
Лицето на Мелиса повехна.
— Няма ли да ходим днес на служба в църквата?
Двамата родители се спогледаха объркани. Знаеха, че никакви доводи, дори физическо насилие, не можеше да убеди Миси, че трябва да ходи на църква.
Хауард се изкашля.
— Помислихме, че поради обстоятелствата, е по-добре днес да не ходим на църква. Знаеш, че все още не се чувстваш добре.
Мелиса кимна.
— О, да, разбирам. Разумно решение, татко. Въпреки това може би ще трябва да прекарам поне два часа в мълчаливи молитви и изучаване на Библията.
— Два часа? — изохка Шарлот.
— В мълчаливи молитви? — изрече Хауард.
— И изучаване на Библията? — продължаваше да се чуди Шарлот.
Мелиса кимна сериозно.
— Вие двамата, предполагам, с удоволствие ще се присъедините към мен?
Шарлот и Хауард гледаха изумено.
Около девет сутринта Мелиса вече се беше настанила в библиотеката. Хауард беше поставил пред нея енциклопедията и годишниците.
Цяла сутрин се чуваха възклицанията и истеричните и коментари: „Господи, електрификация!“ или „О, небеса! Човек се разхожда по Луната!“, или „Не може да бъде, това е бомба!“, или „Исусе Христе, машина да мие чинии?“
Шарлот и Хауард стояха в коридора, слушаха ужасени и кършеха ръце.
— Трябва да направим нещо, Хауи — напрегнато прошепна Шарлот. — Някои би помислил, че библиотеката ни е Испанската инквизиция. Бедното дете, крещи така, сякаш издъхва.
Хауард се почеса объркан.
— Тя искаше само да прочете малко книги. Каза, че й се губят няколко години.
— Звучи така, сякаш си е загубила ума — отвърна Шарлот. — Защо се държи толкова странно? Прекалено добре я познавам. Това не е момичето, което ръководеше фабриката.
Хауард попи потта по челото си с кърпичка.
— Наистина, поведението, а и речникът на дъщеря ни, са някак необичайни. Това е просто от объркването, Шарлот. Дори доктор Карнес каза…
Ужасяващ писък прекъсна думите му.
— Ще вляза вътре, Хауард — заяви Шарлот. — Мисля, че дори Корпусът по ограмотяване не е причинявал такива страшни мъки.
Още преди Шарлот да хване дръжката на вратата, Мелиса излетя от стаята. Лицето й беше пребледняло, очите — разширени от ужас.
— Мисля, че сега разбрах, майко, татко — каза, останала без дъх, и падна на пода, загубила съзнание.
Когато Мелиса се събуди, в мозъка й изплуваха видения — промишлена революция, две световни войни, прибори за убиване на мухи, ядрени бомби, влакове, самолети, автомобили, ракети, климатични инсталации и шевни машини, сутиени и минижупи, компютри и наркотици. Мозъкът й беше претрупан с информация. Умът й отказваше да проумее всичко това.
След малко, чула нечии ридания, Мелиса отвори очи и видя Шарлот до леглото си. Забравила собственото си неразположение, тя се надигна и седна.
— Майко, добре ли си?
Шарлот гледаше дъщеря си през сълзи. След това внезапно я прегърна.
— Мелиса, миличката ми! Благодаря на Господ, че се събуди. Ужасно се притеснявах за теб, след като припадна. Татко ти отиде да доведе доктор Карнес от игрището за голф.
— О, толкова съжалявам, че ви причинявам такива страдания, майко — тя стисна ръката на Шарлот. — Наистина съм добре. Това беше просто шок от всички онези… неща, които прочетох, разбираш ли? Моля те, не се измъчвай заради мен!
Шарлот само се разрида още по-силно.
— Какво има, майко? — попита Мелиса объркана.
Задавена от сълзи, Шарлот едва можа да изрече:
— Сега си толкова различна, толкова объркана, толкова уязвима и мила!
— Това лошо ли е, майко?
— Лошо? — повтори Шарлот объркана. — Единственото лошо нещо е, че такава много те харесвам.
Мелиса гледаше смаяна плачещата жена.
— След като ме харесваш такава, защо са тези сълзи?
— Защото, когато беше Миси, ти никога не се интересуваше какво мислят или чувстват другите хора. Страхувам се отново да не се промениш — завърши Шарлот нещастно.
Мелиса хвана ръката й.
— Майко, недей да се тревожиш. Аз няма да се променям отново!
В този миг осъзна, че Шарлот никога не трябваше да узнае смисъла на тези нейни думи.
— О, скъпа! — Шарлот отново прегърна дъщеря си. — Истината ли ми казваш?
— Да, майко.
— Никога не сме се разбирали, а ето, че сега сме приятелки — успя да се усмихне през сълзи. — Толкова е показателно. Промяната те направи пет години по-млада, както забеляза Агнес.
Мелиса се усмихна виновно.
— Предполагам, че е така.
Шарлот погали ръката на дъщеря си.
— Помогнаха ли ти книгите, чедо? Намери ли годините, които търсеше?