Той не обърна внимание на избухването й.
— Ще бъдеш ли готова утре вечер около пет часа?
— Съжалявам. Имам други планове.
Това вече предизвика гнева му и той я сграбчи за раменете.
— Ти май ме бъркаш с друг?
— Ще опитам за в бъдеще!
— О, моя чаровнице! — той я разтърси леко. — Ти ще бъдеш готова… точно в пет часа утре… или ще страдаш от последствията.
— Какви последствия?
— От които ще те заболи.
— Когато ракети полетят към Луната! — подигра му се тя.
— Когато ракетите какво? — попита той учуден.
— Няма значение.
За момент се взираха един в друг.
— Дамата трябва да се подчинява на годеника си — изръмжа накрая той, а мускулите на челюстите му играеха.
— За последен път, Фонтено: аз не съм дама, а ти не си мой годеник!
— Ако продължаваш да ме предизвикваш така безочливо, ще бъда принуден да те обявя за жена без морал.
Миси се разсмя.
— Върви по дяволите!
— И ще се отнасям с теб като с такава.
— От нищо няма да ме…
Останалата част от протеста й беше задушен от целувка… за наказание, Фейбиан я притискаше толкова силно, че тя не можеше да диша. Устните му, езикът му предизвикваха еротични тръпки по цялото й тяло. Тласък, отдръпване. По-силен тласък, почивка, шега… Плачът й се превърна в стон на удоволствие, последван от нечленоразделна молба за още…
— Е, Миси? — попита той. Устните му се спряха на мъха върху нейните.
Главата й беше замаяна. Вече се задъхваше. Пръстите й се бяха вкопчили в палтото на Фейбиан. За щастие, си спомни, че хората от деветнадесети век са знаели много малко за предпазване от бременност, и се овладя. В противен случай тя можеше да продължи да го провокира, да го доведе до екстаз и той можеше да я изнасили. Точно тук на алеята пред къщата.
— Ще бъда готова в пет — продума тя. Отскубна се от него и тръгна подобно на сомнамбул.
Глава 13
— Но, Мелиса, скъпа, трябва да излизаш навън понякога.
Тази сутрин двамата с Джеф седяха в салона. Току-що я беше помолил да излязат с кола из близките околности.
Тя заекваше и кършеше ръце.
— Благодаря ти, че искаш да ме изведеш, Джеф, но все още се чувствам объркана и изплашена. Губят ми се всичките тези години, разбираш ли?
Погледът му беше пълен със съчувствие.
— Все още нищо ли не можеш да си спомниш?
— Не. Не съвсем — тя прехапа устни. — Прочетох доста исторически книги.
— А, да — загрижено каза Джеф. — Шарлот спомена, че прекарваш много време в крясъци в библиотеката.
— Страхувам се, че… — тя извърна неловко глава. — Е, добре: книгите не ми казват всичко.
Той се пресегна и я щипна по бузата.
— Съжалявам, скъпа. Кажи ми какво си научила?
— Научих, че живеем във време на чудеса — карети без коне и каляски без криле.
— Карети без коне и каляски без криле? — повтори той изумен. — Колко старомодно се изразяваш! — Но забелязал разочарованието върху лицето й, добави: — Съжалявам, продължавай.
Мелиса беше развълнувана.
— Научих, че живеем във време на насилие и жестокост. Че произвеждаме отрови, които бавно разрушават нашата планета. Бомби, които биха могли да унищожат човечеството — гледаше го с болка в очите. — Този свят ме плаши, Джеф.
— Знам — съгласи се той. — Но картината не е толкова черна. Направили сме много, за да се преборим с опасни болести и да намалим човешкото страдание — усмихна й се нежно. — На тази земя има и добри хора.
— Знам — прошепна тя. — И съм толкова щастлива да познавам един от тях.
— О, Мелиса! — с преливащо от радост сърце Джеф се наведе да я целуне. Тя отвърна на целувката му, усетила насладата от неговата близост, от топлината на устните му.
Само след миг той се отдръпна от нея, стана и закрачи към прозореца.
— Джеф, какво има? — попита тя.
Той се обърна, като клатеше глава недоверчиво.
— Боже господи, промяната у тебе… Сякаш съм си загубил ума! — след това, като я гледаше право в очите, се коригира: — Не, загубил съм си сърцето.
— Аз също! — добави пламенно тя.
— О, скъпа! — той се приближи до нея и хвана ръцете й. — Някой път, много скоро, ще ти разкажа една история.
— Защо не ми я разкажеш сега?
Той посегна да оправи косата й.
— Защото все още си объркана. Трябва да намерим изгубените години, нали?
Тя кимна.
— Не можеш ли да ми кажеш поне за какво се отнася? — усмихна се лъчезарно. — Обичам интересните истории, разбираш ли?
Лицето на Джеф посърна.
— Става дума за един мъж, който външно бил като всички останали, но вътрешно бил мъртъв, докато един неочакван инцидент не го върнал към живота.
Мелиса пламна от удоволствие.