— Ето, ще ти покажа.
Взе ръката й и се взря в пленителните й сини очи. Гласът му трепереше, когато прошепна:
— Повдигни сладоледа до устните си, мила… Така е добре. Сега си покажи езичето. Плъзни го по крема… О, боже, ти си ангел!
Краят на инструкцията на Джеф изчезна в завладяваща целувка. След малко и двамата бяха намокрени и лепкави.
Спряха в края на огромна група сгради. Джеф я нарече „търговски център“. Влязоха в ресторанта през смайваща модерна стъклена врата.
Мелиса беше очарована от обстановката. Всичко беше стилно издържано в тъмни тонове. От тавана струеше мека светлина. От стените се процеждаше гласът на жена, която пееше на фона на ритмичен акомпанимент.
След като вече бяха седнали, Мелиса се обърна колебливо към Джеф:
— Певицата не е заключена зад стената. Това е от стереоуредбата, нали?
Той се усмихна.
— Какви странни неща говориш! Музиката е стерео. Нарича се звукова система. Идва от усилвателите — посочи й черната кутия, закачена над тях.
Тя проточи шия и изпъшка.
— Разбирам. Но как достига звукът до усилвателите?
— Чрез електричество, скъпа.
— А-а! — тя преплете пръсти. — Четох за него. Електричество има в лампите, в електрическата маша, в телевизора.
Джеф кимна на сервитьора, който застана до тях.
— Какво би искала за обяд, скъпа?
— Но сега е време за вечеря.
Той сви рамене.
— Няма значение. Само ми кажи какво ти се яде.
— Сладолед — каза Мелиса.
Джеф се разсмя гръмогласно.
— Да поръчам ли и за двамата?
Тя кимна.
— Много мило от твоя страна.
— Ще искаш и бяло вино, както обикновено, предполагам?
Мелиса се възмути.
— Джефри, дамите никога не пият алкохол!
Джеф и сервитьорът се спогледаха изумени.
— Тогава какво правят дамите? — не можа да спре въпроса си Джеф.
— Ами грижат се за къщата и съпруга си, раждат деца, занимават се с благотворителна дейност, ходят на църква — отговори Мелиса убедено.
— Може ли да се оженя за нея, господине? — попита сервитьорът.
— Не. Аз имам намерение да го направя.
Джеф поръча и за двамата. Сервитьорът още се усмихваше, когато се оттегли.
Джеф подпря брада с ръка и загледа Мелиса. Тя се смути от внимателния му поглед.
— Има ли нещо нередно?
— Бих казал, че всичко е идеално. Само…
— Само?
Той въздъхна удивен.
— Просто не мога да повярвам колко си се променила. Твоята тактичност, любезност… Начинът, по който мислиш първо за другите… Като че ли след падането стана съвършено друга жена.
Мелиса се замисли.
— Кажи каква бях… преди?
Джеф седеше отнесен и чакаше да им донесат напитките.
— Сега, след като си се променила, нямам желание да критикувам.
Тя се пресегна и докосна ръката му.
— Аз трябва да знам истината.
Той кимна.
— Беше доста твърдоглава и амбициозна. Работеше като бясна във фабриката на родителите си.
— Така ли? Значи съм била една от онези… интелектуалките?
— Искаш да кажеш, еманципираните?
— Да.
— Беше доста свободна, беше също…
— Да?
Той стисна ръката й.
— Съжалявам, скъпа. Не мога да ти го спестя: беше страшна егоистка. Мислеше единствено за собствените си интереси.
Тя кимна.
— Вярвам ти. Но защо, след като съм била такава, си искал да се ожениш за мене?
— Нашите семейства желаеха тази сватба — каза мрачно той. — Фабриката за сачмени лагери на Монроу трябваше да се обедини със Завода за стоманени тръби на Далтън.
— Значи си се съгласил да се ожениш за Миси… за мен, само за да удовлетвориш желанието на родителите си?
Той се усмихна.
— Всъщност сега имам само майка. Баща ми почина преди година и половина.
Тя въздъхна ужасена.
— О, съжалявам, Джеф! Трябваше да си го спомня.
— Не е твоя вината, че не помниш.
— Значи си искал да се ожениш за мен, за да зарадваш майка си?
Той отбягна погледа й и каза мрачно:
— За да бъда искрен, трябва да кажа, че ми беше безразлично за коя се женя.
— Има ли нещо общо това с историята, за която ми спомена?
Той се усмихна мрачно.
— Много си проницателна. Преди шест години се случи нещо, което ме накара да се чувствам така, сякаш животът ми е свършил.
— О, Джеф, толкова съжалявам!
— Недей! — гледаше я умоляващо. — Безкрайно съм ти задължен. Разбираш ли, преди три дена ти падна по стълбите, но се събуди съвършено различна жена и така възкреси мъртвия мъж у мен.
— О, Джеф! Искаш да кажеш…
— Искам да кажа, че промяната у теб ми дава нови сили за живот.
— О, никога не съм чувала нещо толкова тъжно… или красиво — каза Мелиса, развълнувана до сълзи. — Ще ми разкажеш ли историята си… скоро?