Като гледаше трите жени, че се насочват към вратата, Миси каза:
— Вие както искате, но аз отивам при мъжете.
Трите замръзнаха на мястото си.
— Но, Мелиса — каза накрая Филипа, — не разбра ли, че не трябва да отиваш там?
Миси скочи на крака и се спусна към другите жени.
— Само не се опитвай да ми казваш какво да правя, ти, самодоволна позьорка такава!
Миси излетя от стаята, а жените останаха със зяпнала уста.
Глава 17
Миси закрачи надолу по главния коридор на къщата, защото беше забелязала в дъното му спуснати завеси. Дръпна ги и погледна в стаята, където мъжете се мотаеха и пушеха цигари. Те очевидно се приготвяха да тръгват за събранието.
Вирнала глава, Миси влезе пъргаво. Четиримата, напълно смаяни, се обърнаха към нея.
— Може ли да остана при вас, господа? — попита благо тя.
Чарлз Мерсър се обърна намръщен към Фейбиан:
— Фонтено, обясни учтиво на годеницата си къде й е мястото.
Чула думите му, Миси го атакува директно:
— Не ми чети лекции за мястото ми, тъпо магаре такова! Научих достатъчно от трите плетящи глупачки в другата стая. Моето място е там, където сама си избера. В момента то е точно тук.
Докато тримата я гледаха пребледнели, Фейбиан отиде при нея и прошепна строго:
— Може ли да поговорим насаме?
Тя го изгледа.
— Много добре. Но това няма да промени нищо.
Той я измъкна в коридора и размаха пръст пред лицето й.
— Миси, ние трябва да вървим на събрание. Моля те да отидеш при жените!
— Не. Искам да дойда с тебе.
Лицето му потъмня от гняв.
— Дума да не става!
— Ти си страхливец — подигра му се тя. — Страх те е, че ще се окажа по-умна от останалите мухльовци на събранието. Не би могъл да допуснеш това, нали?
— Миси, ти си невъзможна.
Тя се заинати.
— Виж: или идвам с тебе, или си отиваме у дома.
Като гледаше разгневената млада жена пред себе си, Фейбиан се помъчи да скрие усмивката си.
— Изглежда, не разбираш — каза той накрая. — Другите мъже няма да те приемат.
Тя се усмихна престорено скромно и погали джобчето върху жилетката му.
— Ще ме приемат, ако ги помолиш.
— О, сега прилагаш женски хитрости.
Тя му хвърли горещ решителен поглед.
— Фейбиан, или ще ги убедиш да ме приемат да дойда с вас, или ще проваля вечерта на всички.
— По дяволите, Миси! — избухна той и закрачи напред-назад, като й хвърляше гневни погледи.
— Е, Фейбиан?
— Знаеш ли, мястото на събранието е много неподходящо — опита се да я разубеди той. — То ще се проведе в пивница.
— Какво събрание ще бъде тогава? — иронично го попита тя.
— На Комитета по здравето на Мемфис — обясни й той.
— Комитет по здравето? — подигра се тя. — Всъщност с радост бих предложила и моите два лева за подпомагане на местната хигиена.
— Ако си умна, ще си държиш устата затворена.
— Не ти обещавам. Ти като че ли се колебаеш, Фонтено?
Той изсумтя.
— Много добре. Ще убедя останалите да те вземем с нас, но моята помощ си има цена…
Тя тръсна къдрици.
— Ако мислиш, че можеш да се отнасяш с мен като дивак, няма да стане!
Останалите мъже протестираха, обясняваха, мънкаха, но накрая неохотно се съгласиха Миси да дойде с тях. Джереми, Брент и Чарлз тръгнаха към града с каретата на Сержънт, а Миси и Фейбиан се качиха в своята. Пътуването мина в гробно мълчание.
Най-после двата екипажа спряха пред лошо осветена кръчма на централната улица. Като гледаше звънеца, закачен над разнебитената врата, Миси се чудеше дали това беше прочутата „Механа с камбаната“.
— Политическо събрание в такъв вертеп? — подигра тя Фейбиан.
Той сви рамене.
— За нас са запазили задния салон.
Тя извъртя очи, а той й помогна да слезе.
Заедно с намусените им спътници влязоха в задимената механа. Беше шумно и пълно с мърляви хулигани. Миси ги определи като „речни плъхове“. Двама мръсни бармани и няколко неприятни моряци я изгледаха просташки, когато пресичаше салона с останалите мъже.
В добре осветената и относително чиста задна стая Миси беше представена на още двама — Марк Дейвис и Джеймс Хендерсън. Те бяха част от комитета. Поздравиха Фейбиан с повдигнати вежди, а Миси — със скована любезност.
След като всички заеха местата си около масата, председателят, Джеймс Хендерсън, взе думата.
— Господин Фонтено — започна той хладно, — бихте ли представили вашия гост на комитета?
Фейбиан се изкашля.
— Господа, моля за извинение. Моята годеница беше толкова заинтересувана от нашите проблеми, че помоли да присъства на събранието.
— Предполагам, че никой няма да възрази — каза важно Хендерсън. — Добре дошли при нас госпожице Монтгомъри.