Выбрать главу

— Благодаря — измърмори със свити устни тя. В последния момент се въздържа да не го поправи, че името й е Монроу.

— Тази вечер ние трябва да определим нашите препоръки към кмета и членовете на градския съвет. Тъй като в момента доктор Флечър е при пациент, се налага да започнем сами — кимна към Джереми. — Господин Сержънт, ще водите ли записките?

Джереми извади молив и няколко пергамента.

— През изминалия сезон се наблюдаваше висока заболеваемост от холера. Имаше и няколко случая на жълта треска — продължи Хендерсън. — Градската управа ни помоли да предложим мерки относно ограничаване на заразата през идната година.

— Наистина можем да направим съвсем малко за спиране на болестите — вметна Чарлз Мерсър.

— Вярно е — добави Брент Макгий.

— Ако се почистят отходните места в района на пристанището, нещата относително ще се подобрят — каза Джереми самоуверено. — Онази пяна е причина да се разпространява заразата.

Няколко мъже кимнаха, а Миси слушаше изумена.

— В такъв случай можем ли да напишем тези препоръки и да се заемем с по-важни дела? — попита Хендерсън.

Точно когато всички изказваха одобрението си, Миси скочи на крака.

— Почакайте за минута. Вие всички май сте смахнати?

Настъпи мъчителна тишина. Най-после председателят Хендерсън каза:

— Млада госпожице, минавате всякакви граници.

— Искам да ме изслушате! — заяви Миси.

Хендерсън изгледа многозначително Фейбиан.

— Фонтено?

Той сви рамене.

— Джеймс, ако можех да я спра, щях да го направя.

Председателят отправи хладен поглед към Миси.

— Много добре. Можете да говорите.

— Благодаря — отговори Миси и изгледа всички с презрение. — Преди всичко, глупаци такива, трябва да ви образовам. Тези мерки, които смятате да вземете, ще имат твърде малък ефект за прекратяване на епидемиите. Жълтата треска се причинява от комарите, а холерата — от замърсената питейна вода.

Каквато и реакция да беше очаквала Миси на думите си, беше съвсем неподготвена да понесе внезапния смях, разтърсил стаята.

— Това е най-абсурдното нещо, което някога съм чувал! — каза Чарлз.

— Вода и комари — смешно! — добави Брент.

— Не ни губи времето! — порица я Джереми.

Миси удари с юмрук по масата.

— Слушайте, малоумници такива. Опитвам се да спася живота на хората. Ако искате да прекратите епидемиите, трябва първо да почистите боклуците по улиците, да пресушите тресавищата, да изградите водопроводна и канализационна система.

Мъжете все още се тресяха от смях.

— Как такива мерки биха прекратили епидемиите? — попита Марк Дейвис.

— Направете го и ще видите — отсече Миси. — Всеки знае, че първата стъпка за предпазване от заразни болести е идеалната хигиена — лична и обществена.

Брент Макгий клатеше глава.

— Глупаво момиче. Между боклуците и болестите няма никаква връзка.

Миси занемя.

— Епидемиите ни ги изпраща Всевишния — добави Джереми.

— Миси, имаме и по-важна работа — смъмри я Фейбиан.

Тя се обърна към него.

— Каква по-важна работа?

Той хвърли на масата една колода карти и се ухили.

Миси махна с ръце.

— Това събрание е срам за вас. Вие, момчета, сте само банда лицемери и лентяи. Няма да се учудя, ако през лятото окапете като мухи от треската — тя се тръшна на стола си в недоумение, след това огледа всички. — Ще ме включите ли в играта?

Сякаш покривът падна върху главите им! Последваха спорове, но мъжете категорично отказаха Миси да играе с тях. Тя все още се чудеше какво бяха измислили, за да прикрият играта на покер. Приличаха на непослушни ученици, промъкнали се да направят беля. Играеха на клечки от кибрит и това съвсем я развесели.

— Не ми казвайте, че ви е страх да не загубите някой и друг долар?

От нейната забележка няколко мъже се изчервиха от възмущение, докато Чарлз надменно се защити.

— Джереми страда от скрупули срещу комара.

Миси изкриви устни и се обърна към него.

— Ти имаш морални задръжки срещу комара, а на покера не възразяваш?

Джереми вирна глава.

— Играта на карти сама по себе си е достатъчно безнравствена.

Миси махна с ръка.

— Какви мухльовци!

Чарлз погледна към Фейбиан.

— Какво означава „мухльо“?

— Не мисля, че трябва да разберете — отговори той мрачно.

— Господа — заяви Миси, — играта си заслужава само ако залогът е достатъчно голям.

Фейбиан я изгледа остро.

— О, да, скъпа моя! Изглежда, ти рискуваш с прекалено голям залог тази вечер!

Без да му обръща внимание, тя продължи остро:

— Предлагам да играем за пари.