— Уверявам те, че мисленето ни е напълно в крак с времето. Ние не се оплакваме от съдбата си — заяви Филипа.
— А, така ли? — обърна се към нея Миси. — А какво ще кажеш за добрия стар тиранин, когото би искала да промениш?
На Филипа й стана неудобно.
— Хайде, предизвиквам те да си признаеш.
— Добре… — съгласи се неохотно Филипа. — Чарлз много често ми заповядва да му донасям ботушите.
— Като преди това настоява да ги целунеш — предположи Миси.
Всички се засмяха, а Филипа продължи разгорещена.
— Веднъж, когато му свалях ботуша, той ме блъсна толкова силно, че се ударих чак в камината. На челото ми излезе огромна цицина, а той има нахалството да ме нарече „недодялана крава“.
— Сега разбрахте ли за какво говоря! — извика Миси. — Тези мъже не ви уважават и вие грешите, като търпите непоносимото им поведение.
— Какво бихме могли да направим? — попита Филипа.
— Следващия път, когато ти заповяда да му дадеш ботушите, фрасни го с единия. Нека да усети какво е да получиш цицина на главата.
Филипа се засмя.
Миси се обърна към Луси.
— Сега е твой ред. Може би с нещо Джереми също те обижда?
— Не, никога.
— Хайде, Луси — смъмри я Филипа. — Всички се изповядахме. Сега е твой ред.
Луси прехапа устни.
— Добре… Джереми посещава курс по теология най-малко четири пъти в седмицата.
— Четири вечери го няма вкъщи? — учуди се Миси.
Луси кимна нещастно.
— Молила съм го да ме взима със себе си, но той настоява, че дискусиите там… че няма да ги разбера.
— О, какво невероятно нахалство! — заяви Миси. — Обзалагам се, че на никоя жена не е разрешено да ходи там.
— Точно така — Луси извади носната си кърпа и започна да подсмърча. — Най-важното е, че там дискутират предопределеното. Аз толкова искам да разбера съдбата, ориста… — разплака се тя неутешимо.
Миси потупа разтрепераните й рамене.
— Бих те посъветвала да вдигнеш стачка.
— Стачка? — повтори объркана Луси.
— Да. И тя ще продължи, докато започне да те взима със себе си.
Луси пребледня.
— О, аз не бих могла…
— Виж — прекъсна я разгорещено Миси, — не мога да ви помогна, ако продължавате да се държите като цветя в саксия…
— Кой е казал, че искаме твоята помощ? — прекъсна я Филипа хапливо.
Миси се изсмя.
— Знаете ли, че това е уместен въпрос? — тя скръсти ръце и ги загледа предизвикателно. — Искате ли да би помогна или не?
Последва продължителна тишина, нарушена от няколко нерешителни измърморвания. Накрая и трите едновременно казаха „Да“.
— Но трябва да знаем какво ни предлагаш да правим — каза Филипа.
— Предлагам всички да станете личности.
Отговорът беше пълна тишина. Миси се почувства така, сякаш наистина говореше на парникови цветя.
— Иска ли всяка от вас да бъде само майка и съпруга?
Отново пълна тишина.
— Кой е казал, че жената не може да бъде такава, каквато иска? — поясни Миси. — Защо някоя от вас да не може да стане кмет на Мемфис или президент на Съединените американски щати?
— Но как бихме могли — отбеляза Луси, — след като нямаме право дори да гласуваме?
— Точно това ви казвам — извика Миси разпалено. — Защо не започнете да работите, за да се променят нещата?
— Искаш всички да станем жени с интереси? — попита Филипа.
Миси вдигна рамене.
— Наречете го както искате. Аз бих го нарекла: да управлявате собствените си съдби — тя се обърна към Антоанет. — Сега ми кажи какво истински желаеш в живота си, освен да задоволяваш страстите на Брент.
Антоанет пламна.
— Добре, винаги съм искала да продавам шапки, Брент обаче постоянно ми повтаря, че е недопустимо жена да се занимава с търговия.
— Да върви по дяволите Брент! — тя се обърна към Филипа: — А ти за какво мечтаеш?
— Всъщност… — Филипа пое дълбоко дъх, след това си призна: — Винаги съм обичала ездата. Но Чарлз казва, че това занимание не е подходящо за дами. Истинската ми мечта обаче е да отглеждам чистокръвни коне и да ги подготвям за състезания тук и в Начез.
— Ами направи го!
Филипа се разбунтува.
— Но това би било скандално! Една дама…
— Защо? Защо да е скандално жена да отглежда коне? — Когато нито една не отговори, Миси приключи. — Сега разбирате ли за какво говоря?
Другите три жени помислиха малко и измърмориха в знак на съгласие.
Дойде ред на Луси.
— А каква е твоята мечта? — попита я Миси.
— Хайде, можеш да ни кажеш — окуражи я Филипа.
— Добре — лицето на Луси грейна. — Винаги съм обичала да рисувам… светата Богородица и всичките светии. Но Джереми казва, че това ще ме откъсне от задълженията ми на съпруга.