Тази белалия марсианска маска едва не ни довърши; никога не бях имал възможност да се поупражнявам с подобна, а нито Дак бе помислил за това, нито пък аз се бях сетил, че тя може да се превърне в проблем — и друг път бях носил както космически скафандри, така и акваланг, и си въобразявах, че нещата ще са горе-долу същите. Е, не бяха. Любимият модел на Бонфорте беше от типа, който оставя устата свободна — „Свежи ветрове“ на „Мицубиши“. Тя се притиска направо в ноздрите — с една скоба за носа, запушалки на ноздрите и тръбички във всяка ноздра, които после минават обратно под ушите към захранващата апаратура отзад на врата. Допускам, че щом привикнеш към нея, конструкцията е тип-топ, тъй като можеш да говориш, да ядеш, да пиеш и т.н. с маската на лицето. Да ама аз бих предпочел някой зъболекар да си пъхне и двете ръце в устата ми.
Истинското затруднение идва от това, че трябва съзнателно да контролираш мускулите в задната част на устната си кухина — иначе започваш да съскаш като чайник, понеже проклетото нещо действа на принципа на разликата в наляганията. За щастие щом всички си наложихме маските, пилотът веднага изравни налягането към марсианското, което ми предостави двадесетина минути да привикна към нея. За няколко мига обаче си мислех, че танцът е свършил заради една тъпа джаджа. Аз обаче си напомних, че вече съм носил това чудо стотици пъти и че съм така привикнал към него, както към четката си за зъби. В момента си вярвах.
Дак съумя да избегне моабета между мен и комисар-резидента по пътя надолу, ала бе невъзможно напълно да го пропуснем — той посрещна совалката на пистата. Точното пресмятане на времето ме спаси от грижата да се справям и с други хора, тъй като незабавно трябваше да потегля за града на марсианците. Това имаше смисъл, но ми се струваше странно, че ще съм в по-голяма безопасност сред марсианците, отколкото сред собствената си раса.
Още по-странно пък ми се струваше, че съм на Марс.
5
Господин комисарят Бутройд беше, разбира се, назначен по листата на Партията на човечеството, както и всички останали от неговия екип, като се изключат техническите сътрудници. Дак обаче ми беше казал, че шансовете са поне три към две в полза на това, че Бутройд няма нищо общо със заговора; той го смяташе за честен, но глупав. Ако е там въпросът, нито Дак, нито Роджър Клифтън вярваха, че премиерът Кирога е вътре в заговора; те приписваха цялата работа на една нелегална терористична група вътре в Партията на човечността, която се бе самонарекла „Акционистите“, а нея пък приписваха на някакви високоуважавани баровци, които имаха всички изгледи здравата да се напечелят.
Ако беше останало на мен, нямаше да мога да различа Акционист от аукционист.29
Само че в мига, в който се приземихме, стана нещо, дето ме накара да се чудя дали приятелчето Бутройд е толкоз честно и глупаво, колкото си мислеше Дак. Дреболия, но от онези дреболии, които могат да спукат едно превъплъщение като детско балонче. Тъй като бях много важен посетител, посрещаше ме комисарят; тъй като нямах никакъв друг обществен пост, освен че бях избран във Великото събрание, и пътувах частно, не ми се полагаха никакви официални почести. Той беше сам, като се изключи помощникът му — и едно малко момиче на около петнайсет години.
Познавах го от снимките и знаех доста неща за него; Родж и Пени ме бяха информирали грижливо. Стиснах му ръката, попитах го за синуита му, поблагодарих му за приятното изкарване на последното ми посещение и поговорих с помощника му по този топъл, задушевен начин, който Бонфорте така добре владееше. Знаех, че Бутройд има деца и че едно от тях е момиче на горе-долу същата възраст, обаче не знаех — може би Родж и Пени не знаеха — дали някога съм го виждал.
Спаси ме сам Бутройд.
— Струва ми се, че не сте виждали дъщеря ми Диърдри. Тя настоя да дойде с мен.
Сред филмите, които бях проучвал, нямаше ни един, дето да показва как се държи Бонфорте с младите момичета, така че просто ми се наложи да стана Бонфорте — вдовец в началото на петдесетте, който няма нито свои деца, нито племенници и вероятно не е натрупал особен опит с тийнейджърките, но в замяна на това има страхотен опит в запознаването с всевъзможни непознати. Така че аз се отнесох с нея, сякаш беше два пъти по-голяма; само дето не й целунах ръка. Тя се изчерви и придоби много доволен вид.
29
Аукционист — официално лице, което провежда търг; акционист пък може да означава както човек на действието, така и воин. — Бел. прев.