— Искаш да кажеш, че убиецът си е търсил хубавичко местенце из гората, подходящо за извършване на убийства, и кучето се е появило изведнъж и му е провалило плана? — Марино погледна намръщено към мен.
— Разглеждам всички възможности.
— Не се обиждай, но ми се струва, че тази идея можеш направо да я изхвърлиш през прозореца. Освен ако онзи идиот не си е фантазирал с години как убива двойки, а чак наскоро да се е захванал с това.
— Смятам, че този човек има доста развинтена фантазия.
— Май трябва да се захванеш с профилиране — каза Марино. — Започваш да ми звучиш като Бентън.
— А ти звучиш, като че ли си отписал Бентън.
— Не. Просто точно сега не съм в настроение да се занимавам с него.
— Той все още е партньорът ти от ПЗЖП. Ние с теб не сме единствените, които са под напрежение. Не го съди прекалено строго.
— Ти май напоследък си се захванала да даваш безплатни съвети — каза той.
— Бъди доволен, че е безплатен, защото се нуждаеш от всичките съвети, които можеш да получиш.
— Искаш ли да хапнем по нещо за вечеря?
Приближаваше шест часа.
— Тази вечер имам тренировка — казах опечалено.
— Господи. Предполагам, това ще е следващото, което ще ме накараш да направя.
Самата мисъл накара и двама ни да се протегнем едновременно към цигарите си.
Закъснях за урока си по тенис, макар да направих всичко възможно, с изключение минаването на червено, да стигна до Уестууд навреме. Една от връзките на маратонките ми се скъса, хватът ми беше хлабав, а на горния етаж течеше купон с мексикански бюфет, което означаваше, че галерията бе пълна с хора, които си нямаха друго забавление, освен да пият „маргарити“, да ядат „такос“6 и да наблюдават унижението ми. След като направих пет кошмарно несполучливи удара, започнах да преплитам крака, а размахът ми отслабна. Следващите три удара отидоха в мрежата. Играта ми бе направо жалка. Колкото по-усилено се стараех, толкова по-зле ставаше.
— Откриваш се прекалено рано, а удряш прекалено късно. — Тед дойде в моята страна зад мрежата. — Прекалено голям размах, а недостатъчно внимание. И какво става?
— Ами замислям се дали да не се захвана с бридж — отговорих и усетих как лошото ми настроение преминава в гняв.
— Държиш неправилно ракетата. Свали я по-рано, извий рамене, стъпи и удари топката. И я задръж колкото се може по-дълго.
Той отиде до началото на корта и ми демонстрира думите си, като прати няколко топки зад мрежата, докато аз завистливо го наблюдавах. Тед имаше мускули, като че ли изваяни от Микеланджело, невероятна координация и можеше без усилие да завърти топката така, че тя да подскочи над главата ти или да замре в краката ти. Зачудих се дали съвършените атлети осъзнават как ни карат да се чувстваме ние останалите.
— Проблемът ти е най-вече в главата, доктор Скарпета — каза той. — Идваш тук и искаш да си Мартина, а е много по-разумно да си си ти самата.
— Е, аз със сигурност не мога да бъда Мартина — измърморих.
— Не решавай толкова категорично да печелиш точки, когато трябва да работиш над това да не ги загубиш. Играй хитро, нагласяй нещата, поддържай играта, докато противникът ти пропусне или ти даде възможност да му изпратиш неспасяема топка. Тук играта е такава. Мачовете на клубно ниво не се печелят, те се губят. Някой те бие не защото е спечелил повече точки от теб, а защото ти си загубила повече от него. — Той ме изгледа замислено и добави: — Обзалагам се, че не си толкова нетърпелива в работата си. Сигурен съм, че можеш да отбиеш всяка топка, така да се каже, и го правиш по цял ден.
Не бях напълно уверена в това, но лекцията на Тед направи точно обратното на това, което той искаше. Отвлече мисълта ми от тениса. Да играеш хитро. По-късно надълго се замислих по въпроса, докато се киснех във ваната.
Нямаше да победим убиеца. Да го примамваш с поставяне на гилзи и истории във вестника бе обидна тактика, която не свърши никаква работа. Подходяща бе малко защитна стратегия. Престъпниците, които не са заловени, не са идеални, те са просто късметлии. Правят грешки. Всички ги правят. Проблемът е да ги видиш, да осъзнаеш значението им и да определиш дали са направени нарочно или не.
Сетих се за фасовете, които бяхме намерили около труповете. Нарочно ли ги е оставил там убиецът? Вероятно. Грешка ли бяха? Не, защото бяха абсолютно безполезни като доказателство и не можехме да определим марката им. Валето купа беше оставено в колите нарочно, но и това не бе грешка. От картите не са били взети пръстови отпечатъци, а и най-вероятно убиецът ги е оставил, за да ни накара да мислим това, което той иска.