— Не понасям гледката на смъртта! — дрезгаво прошепна Гиай. Очите й бавно се оттеглиха от лицето му и се заковаха, в някаква точка над рамото му. Майк прекрасно знаеше какво вижда там: своето минало. — Откакто открих мама на пода в спалнята… Кръвта… — пое въздух с остро свистене, после забързано продължи: — Страшно много кръв! А червата й бяха пръснати из цялата стая, като отровни змии… — Очите й отново се фокусираха на лицето му, изражението им беше обвинително. Ти знаеш всичко това… Знаеш го! Но продължаваш да ме съдиш според собствените си стандарти!
Той се приведе над масата, оранжевите точици в очите му възбудено проблеснаха:
— Само това мога, Гиай. Не влагам нищо лично, повярвай ми! — Набоде една скарида с вилицата си и тръсна глава. — А сега яж, защото всичко изстива…
Гиай се подчини, този път с малко по-голяма охота. И той получи възможност да зърне бисерните зъби, проблясващи като светкавици зад сочните червени устни. В известен смисъл съжаляваше за смъртта на съпруга й. С нея изгуби и удоволствието да притежава жена, която принадлежи на друг мъж. Спомни си как я облада по време на някакво парти. Просто я награби в кухнята, вдигна полата й, стисна с длани подскачащите й гърди и проникна дълбоко в нея. Слушаше учестеното й дишане, членът му беше твърд като скала. А през цялото време тъпият й мъж се наливаше с вино оттатък стената и правеше още по-тъпите си сделки! Имаше нещо особено възбуждащо в чукането на жена, чийто съпруг се беше опитал да го измами. Особено пък на негов терен… Но всичко това вече го няма… Жалко! Ала времето на действието така или иначе е настъпило, въздъхна в себе си Майк. Заради Никълъс Линеър, който успя да проникне в Плаващия град…
Плаващият град беше град-държава, скрит дълбоко в джунглата на Виетнам. Оттам Майк и Рок направляваха огромната си мрежа за трафик на наркотици и оръжие, най-голямата в света. Но Плаващият град вече е само спомен, пометен от ядрена експлозия. Благодарение на онзи тип Линеър. На практика нещата се бяха подредили добре за Майк, който отдавна беше замислил да се оттегли. Линеър проникна в Плаващия град точно навреме и вероятно би очистил и него, но тогава избухна експерименталният ядрен заряд, известен с името „Факел“.
Именно в Плаващия град Майк и Никълъс се сблъскаха очи в очи. И Майк почти изпадна в шок. Сякаш виждаше една оживяла легенда — стария полковник Линеър да се надига от гроба. Сякаш виждате скритата половина на собствената си същност, своя брат близнак…
Защото между бащите им беше съществувала толкова здрава връзка, че тя неминуемо се прехвърляше и върху синовете. Никълъс все още не подозираше за нея, а Майк напразно се беше опитвал да докаже, че подобно нещо не съществува. Дълго и упорито, в продължение на месеци… После се отказа и единствената му грижа беше Никълъс да научи за нея, когато на него му е удобно и нито минута по-рано.
Проучва сина на полковник Линеър с години, накрая вече го познаваше далеч по-добре дори от най-близките си любовници. Но когато се срещнаха очи в очи сред пламъците на Плаващия град, илюзиите му се пръснаха като сапунен мехур. Никълъс Линеър от плът и кръв се оказа далеч по-впечатляващ от представата, която си беше изградил за него Майк. Потънал в погледа на ясните му като планинско езеро кафяви очи, Майк усети как косъмчетата на врата му настръхват. Едва в онзи миг разбра, че съдбата му е преплетена завинаги със съдбата на този мъж.
Защото Никълъс Линеър се оказа противникът, за който беше мечтал цял живот. По тази причина му даде възможност да избяга от бамбуковата клетка, в която го беше затворил Рок. Знаеше, че в решителната битка ще трябва да използва цялото си умение срещу могъщото Тао-тао на Никълъс — умението да използва силата на древната психонекромансия. Майк видя с очите си какво може Никълъс. Видя с каква лекота се справи с охраната и уби Рок — човека, страшилище за всички опиумни крале в Златния триъгълник.
Още помнеше паническото си бягство от Плаващия град с раздрънкания камион, в чиято каросерия се метна и Никълъс. Дали усети, че зад волана е той, Майк? Все още виждаше в огледалцето как раненият Рок се надига от земята и насочва „Факел“ по посока на Никълъс, а той използва студената стомана на Тао-тао, за да отклони ракетата към небето.
Малко след това Никълъс скочи от камиона. Направи го точно когато бяха на моста над дълбока стотици метри пропаст, в дъното на която се пенеше пълноводен планински поток. Естествено, той не можеше да знае, че Майк е блиндирал кабината с дебел слой олово, нито пък, че са извън обсега на ядрената експлозия, която унищожава всичко в периметър от няколко градски квартала. Плаващият град бе изпепелен, но Майк остана невредим. Надяваше се, че и Никълъс е успял да се спаси. Защото бяха квит: Майк му помогна да се измъкне от бамбуковата клетка на Рок, Никълъс на свой ред го спаси от ядрения заряд, изстрелян от лудия му съдружник.