Навън все още беше светло. Слънцето беше увиснало ниско над хоризонта, лек ветрец разклащаше листата на брезите. По авеню Кондуит съскаха коли, тежък автобус изригна облак дизелови газове. Майк бавно се огледа и откри, че светът около него се е променил. Всичко изглеждаше някак плоско и грозно, сякаш обвито от неясно сияние. Очертанията на хора и сгради изглеждаха ясни и отчетливи, сякаш ги гледаше през окуляра на телескопа си. Цветовете бяха толкова ярки и живи, че очите му започнаха да се насълзяват. Беше приятно, може би затова не си сложи слънчевите очила.
Върна се у дома, влезе в стаята на брат си и отмести зимните дрехи, сгънати в дъното на гардероба: Зад тях се показа метално сандъче за амуниции от Втората световна война, боядисано в маслиненозелен цвят. Чезаре го беше купил в негово присъствие от един магазин за разпродажба на военни стоки. Любопитен да види какво ще прави с една толкова безполезна вещ, Майк беше надзърнал в стаята крадешком и знаеше къде е скрито сандъчето.
Сложи го на леглото и отвори капака. Вътре, увит в намаслена хартия, лежеше револвер 45-и калибър и няколко пълнителя. Претегли го в ръка, зареди барабана, в джоба си пъхна няколко резервни пачки с патрони. После затвори сандъчето и го върна на мястото му. Преди да напусне апартамента, се отби в кухнята, взе един от дългите ножове на майка си и го прикрепи на гърба си с помощта на телена закачалка за дрехи, която ловко превърна в колан.
Едва тогава разгърна листа хартия, върху който Ричи беше записал името и адреса на човека, който притежаваше тъмния коугър. Адресът беше в Източен Ню Йорк, името не му говореше нищо. Но това вече беше без значение. Просто защото животът му претърпя коренна промяна в мига, в който дядо му се просна по очи на плочите. Притиснал до себе си треперещата Джаки, той усети как невидими сили повдигат света — познатия до болка свят — и го захвърлят някъде надалеч. Вече нищо няма да е както преди. Не знаеше защо, но беше убеден в това…
Измина пеша почти два километра, преди да открадне колата. Проникна в нея с помощта на дръжката на закачалката, оголи кабелите и даде на късо. Моторът избоботи и колата се насочи към Източен Ню Йорк. Откри свободно място за паркиране точно срещу адреса, написан на листчето. Тъмният коугър не се виждаше никъде и Майк тръгна на бавна обиколка из околността. Приключи, върна се обратно в крадената кола, седна зад волана и скръсти ръце. Налагаше се да чака. В главата му се въртяха все едни и същи мисли — опитваше се да си представи какво е изпитал дядо му в последните мигове от живота си… Ето, крачи по познатите, плочки на двора и се насочва към дома в следващия миг вече е окървавен труп, с лице забито в паважа…
О, Господи!
Изпод здраво стиснатите му клепачи бликнаха сълзи, душата му потръпна от гняв. Не, няма да позволи да настигне съдбата на дядо му! Той е силен и благороден човек, а не бездомно псе! Отмъщението е единственият път към спасението. Майк вече беше обърнал гръб на умерените зони на човешкото поведение. Насочи се към знойните тропици, към непроходимите лесове на примитивната човешка душа.
Когато отвори очи, в душата му беше хладно и спокойно. В дъното на улицата се появи тъмен коугър. Караше бавно, шофьорът очевидно търсеше място за паркиране. Майк улови регистрационния номер в огледалцето за обратно виждане. Беше онзи, същият… Включи двигателя и потегли, освобождавайки място на коугъра. Това беше една малка шега. Онзи зад волана дори му махна с ръка в знак на благодарност.
Майк остави колата на втори ред зад ъгъла и забърза обратно. Висок мъж с тъмна коса и маслинена кожа тъкмо заключваше вратичката на коугъра. Беше на двадесет и четири-пет години, при внимателно взиране човек можеше да забележи тънкия белег, който разсичаше веждата му.
— Хей, здрасти! — извика Майк и се затича към него с широка усмивка на уста. — Нали ти си Вини Медзатеста?
— Какво искаш, момче? — обърна се онзи.
— Нищо особено — отвърна Майк и стовари юмрука си в слънчевия му сплит.
Изненаданият Вини се преви на две, а Майк побърза да го замъкне в тясната и тъмна алея, която беше открил при кратката си разходка. Там го опря на стената и започна да го плеска по бузите.
— Хей, задник! Вини Глупака! Съвземи се, дявол да те вземе! Казвам се Майкъл Леонфорте, чуваш ли? — устните му се залепиха за ухото на замаяния гангстер. — Леонфорте, задник такъв!
— Кво от това? — изръмжа объркано онзи.
— Ей това! — отвърна Майк и заби коляно в слабините му.
Вини изпъшка и започна да се свлича край стената. Майк го притисна към нея и обсипа лицето му с тежки плесници. Кървясалите очи най-сетне се отвориха, погледът им попадна върху тежкия револвер в ръката на Майк.