— Добре ли сте? — попита Танака Гин. — Изглеждате почти като Ватанабе…
— Нищо ми няма — отвърна Никълъс и отпи глътка кафе.
— На мен пък ми има — въздъхна Танака Гин и уморено разтърка очи. — Малко преди да се видим в болницата ми съобщиха, че адвокатите на Тетцуо Акинага са успели да го измъкнат.
— Какво? — стреснато го изгледа Никълъс. Не можеше да повярва, че могъщият оябун на Якудза и смъртен враг на Микио Оками отново ще се окаже на свобода. — Нали го чакаше процес? Възможно ли е да свалят всички обвинения срещу него?
— Адвокатите му твърдят, че в обвинителния акт има съществени пропуски и май ще излязат прави — поклати глава Танака Гин. — Подготвен е не според личните ми указания… Вече ви казах, че имам сигнали за корупция в прокуратурата, това е първото им пряко потвърждение…
— Ще направя някои проучвания, които вие няма как да направите.
— Благодаря, Линеър-сан — поклони се прокурорът. — Ще ви бъда много задължен.
Поръчаха още кафе, очите им отново се насочиха към уличния трафик и дъжда. Под светлината на неоновите реклами мокрите тротоари изглеждаха като лакирани.
— Много ми се иска да поприказвам с тоя Нгуен Вай Трък — промърмори Танака Гин. — Но по всичко личи, че е пропаднал вдън земя… Нито в компанията, нито в семейството му са го виждали и чували след приема за промоцията на „Кибер-нет“, граничните власти нямат информация да е напуснал страната… Къде, по дяволите, се е скрил?
Никълъс мълчаливо гледаше оживеното движение зад прозореца.
— За Къртц бяхте прав — въздъхна най-сетне той. — Компанията „Стърнголд асошиейтс“ е в списъка на партньорите ни в проекта „Кибер-нет“, известни под общото наименование „Денва партнърс“.
— Но за какво му е да краде данните на проект, който сам е финансирал?
— Интересен въпрос — отвърна Никълъс. — Който несъмнено ще постави мотивите за убийството му в съвсем различна светлина…
— Как?
— Къртц е бил изключително предпазлив и затворен бизнесмен, всичките му компании са частни, без акции на световните борси. Според редица репортажи в „Таим“, „Щерн“ и „Форбс“ той упорито е отказвал да пусне акции на пазара, въпреки убеждението на неговите юристи и икономисти, че би направил страхотен удар там. Той е бил самотен стрелец, но истински гений в бизнеса. Няма брокер на този свят, който да не дава мило и драго за малко акции от неговата империя…
— И какво от това?
— Нищо особено. С изключение на факта, че състоянието му е лично. При евентуална смърт милиардите се наследяват от жена му. А при нейната смърт…
— Те не са имали деца.
— Не са — кимна Никълъс и допи кафето си. — Къртц изведнъж харесва технологията на „Кибер-нет“ до такава степен, че финансира „Денва партнърс“… Две седмици по-късно е убит, на другия ден жена му е прегазена от неизвестен автомобил. Нещастно съвпадение на космически сили или добре обмислен заговор?
— Има ли убийство, няма съвпадение! — отсече Танака Гин. — Мисля да проверя кой наследява империята след смъртта на собствениците…
Извади няколко банкноти и ги хвърли на масата, после вдигна глава:
— Ще ви попитам нещо, Линеър-сан… Снощи в жилището на Къртц вие уловихте присъствието на убиеца. Сигурен съм в това, тъй като имам представа за силата на вашето Тао-тао… Имате ли по-конкретна представа за неговата самоличност? Ще оставя настрана твърдението ви, че в огледалото видяхте собствения си лик… Не вие сте убил Къртц, нали?
— Не, разбира се. Но…
Светът се разлюля и започна да потъва в безбрежния океан, шибан от упоритите дъждовни струи. От пода на кафенето се надигнаха странни колони, смесица от блестяща синкавочервена светлина. Ушите му екнаха от ударите на собственото му сърце — бързи и тревожни. Погледна надолу и видя как потъва в пода, прониквайки през твърдите предмети като ефимерен газ…
В ушите му се появи грохот, последван от гневното жужене на милиони пчели. На лицето му се появи болезнена гримаса, тялото му политна към пода.
— Линеър-сан!
Някой викаше, сякаш искаше да заглуши милионите разговори, които водеха между себе си пчелите. Тихо, ако обичате!
— Линеър-сан!
Пред очите му се появи познатото лице на Танака Гин, ръцете му го повдигаха от пода.
Вдигна ръка и докосна пламтящото си чело. Колоните изчезнаха, подът изглеждаше солиден както преди. Но пчелното жужене все още се носеше във въздуха.
— Какво стана? — объркано прошепна Никълъс.
— Вие ще кажете — отвърна Танака Гин. — Внезапно пребледняхте и започнахте да се свличате от стола…