Торуко
Колко е студена взетата на заем стара броня!
Токио
Есента на 1949 г.
Старата и с нищо незабележима сграда на „торуко“ имаше всички шансове да се превърне в постоянно място за тайните срещи на полковник Денис Линеър. Разположена в сърцето на Ропонги — квартала, който предлагаше удоволствия на живеещите в Токио чужденци, тя беше не толкова японски вариант на турската баня, колкото място за сексуални контакти. И като такава вече беше натрупала огромно количество мрачни тайни. В представите на Полковникът сексуалният акт неизбежно се свързваше с тях. Това е единствената човешка дейност, която освобождава тялото и подтиква душата да стори същото, да се очисти от тъмните пластове на натрупаните в нея тайни. Едновременно с това този акт действа и в противоположна посока — дава храна на фантазията, перверзните, инфантилизма и срамните спомени, подтиква ги към изява…
Такава беше мрачната и нагорещена атмосфера, в която действаха полковник Линеър и Микио Оками. Тя предлагаше изключително благоприятна среда за разкриването и съответното използване на купища чужди тайни, беше удобна като банков сейф за съхранение на откраднато съкровище…
Тайните, към които се стремяха двамата мъже, едва ли имаха нещо общо със секса, поне в началото…
Жената, която ръководеше заведението (съвсем уместно наречено „Тенки“), се казваше Ейко Шима. Беше приятна на вид, дребна и стегната, с леко озадачен израз на лицето. Отначало Полковника често оставаше с впечатлението, че тя не разбира какво й се казва, но скоро откри, че е точно обратното — Ейко не само разбираше всичко, но и действаше в съответствие с обстановката.
Хората на Оками я провериха основно. Оказа се, че е от Осака — града, в който жените работят, а мъжете не вършат нищо (освен да вземат фамилното име на жена си по време на шинтоистката брачна церемония). Притежаваше отлични делови качества, освен това беше тънък познавач на човешката душа и умееше да използва тази своя дарба. За разлика от повечето собственици на „торуко“, Ейко отказала да плаща рекет на Якудза. На мафиотските заплахи отвръщала със свои, шантажирала успешно различните банди, побеждавайки ги в собствената им игра. Беше натрупала толкова компрометиращи факти за дейността им, че окупационните власти нямаше как да не им обърнат внимание, въпреки очевидното си нежелание да се бъркат в делата на подземния свят…
Макар и неохотно, Якудза вдигнала ръце от заведението на Ейко. Това го правеше още по-ценно в очите на полковник Линеър. В последно време враговете му в Г-2 се бяха активизирали, вървяха по петите му и се стремяха да засекат всичките му тайни квартири. Това обаче не се отнасяше за „Тенки“, което нямаше нищо общо със света, в който живееше. И постепенно се превърна в идеално място за тайните му срещи.
Ейко им предостави малък апартамент в задната част на сградата. Полковникът и Оками побързаха да се оттеглят на спокойствие. Имаха да обсъждат много важни въпроси, челно място сред които заемаше черният пазар в Токио, появил се през зимата на 1947 година. По принцип черните пазари В Япония бяха често срещано явление, но този беше различен. Не само защото беше по-голям и по-добре организиран, но и защото се ръководеше от американец, успял по някакъв начин да влезе в съюз с един от най-влиятелните оябуни на Якудза. Този човек се казваше Джонатан Ленърд и беше капитан в американската армия. Оками се поразрови около него и бързо откри истинското му име: Джони Леонфорте. Над него стоеше човек на име Леон Уоксман, за когото не успяха да открият нищо, въпреки положените усилия.
През април на следващата година Оками се срещна с Джони Леонфорте, а малко по-късно се запозна и с приятелката му. Тя се казваше Фейт Соухил и работеше като медицинска сестра в американската армия. Конфликтът между двамата мъже завърши със смъртта на Джони Леонфорте, но веднага след това стана ясно, че не той, а Фейт ръководи контрабандните операции. Фейт предложи делово партньорство на Оками и той прие. В последвалите дни и месеци се изясни, че тя дори не е чувала за човек на име Леон Уоксман. Макар и неохотно, Полковника бе принуден да заключи, че това е просто едно име, един призрак, измислен от Джони за заблуда на враговете му.
Малко по-късно Оками откри и тайнствения партньор на Джони. Оказа се, че това е Катцуодо Козо — оябун на клана Ямаучи. Той действаше изключително, предпазливо и умно чрез посредничеството на неколцина от своите помощници, шумно обявили самостоятелност. Именно техните „кобун“ — улични бойци, осъществява контакт с хората на Леонфорте и едва ли имаше някой, който да заподозре Козо в пряка връзка с американеца. Ситуацията беше много опасна и някъде в средата на лятото Полковникът и Оками стигнаха до решението да отстранят Козо. Не след дълго тялото на оябуна изплува от водите на река Сумида.