— Името!
— Хата — с отчаяние промърмори Канагава. — Човекът, който ви интересува, се казва Такуо Хата.
Танака Гин помълча, после бавно започна да се надига. Никълъс се изправи до него.
— Много добре, Канагава-сан — процеди през стиснати устни прокурорът. — От този момент нататък вие ще прекъснете всякакви връзки с Тетцуо Акинага! Никакъв контакт, никакъв сигнал от ваша страна! Имам начин да разбера, ако се опитате да го сторите… Тогава милост няма да има! Връзката между вас ще стане обществено достояние и кариерата ви ще отиде по дяволите!
— Но той ще разбере, че нещо става! — отчаяно поклати глава Канагава. — Особено ако се отдръпна рязко, както предлагате…
— Ще разбере, но късно — кимна Танака Гин. — Това са моите условия, имате свободата да ги приемете или отхвърлите…
— Искам да продължа досегашния си начин на живот — тихо отвърна Канагава.
— Той е в ръцете ви — подхвърли Никълъс и се насочи към вратата. — Съветвам ви да не забравяте, че за малко не го изгубихте…
Стълбището миришеше на дъжд и влажен цимент. Двамата се спуснаха по мокрите следи, оставени от други хора.
— Какво ще кажеш? — обади се Танака Гин. — Дали е достатъчно уплашен, за да скъса с миналото?
— Мисля, че по-скоро би дал да му отсекат ръката, отколкото да разговаря с Акинага! — категорично отсече Никълъс.
До мокрия тротоар беше паркирала голяма черна тойота. В момента, в който Никълъс и Танака Гин излязоха от входа, вратите на колата се отвориха и от нея се изсипаха четирима мъже. Двама униформени полицаи, един цивилен детектив и главният прокурор Джинждиро Машида, пряк началник на Танака Гин.
— Машида-сан!
Поздравът на Танака Гин приличаше на отдаване на чест. Изостанал крачка зад него, Никълъс ясно видя, че приятелят му светкавично оцени ситуацията, с един-единствен поглед.
— Гин-сан — поклони се официално Машида, а двамата униформени се изправиха от двете страни на прокурора. Детективът се плъзна отзад, лицето му беше възбудено като на секундант от старовремски дуел.
— Изчаках колкото можах, Гин-сан — разпери ръце Машида и леко се дръпна от пръските, излетели изпод колелата на минаваща кола. — Тетцуо Акинага е на свобода, защото адвокатите му разбиха на пух и прах обвиненията, които вие му отправихте… — Със свито сърце Танака Гин отбеляза това „вие“, а не обичайното за подобни случаи „ние“. Без съмнение появата на Машида тук означаваше опасност.
— Ще ме последвате ли доброволно, Гин-сан?
— Къде?
— В Главното управление на полицията — поясни цивилният детектив, а двамата полицаи пристъпиха крачка напред.
— Разбира се, но защо?
Детективът се приготви да отговори, но Машида го спря с едва доловим жест.
— Имаме известни подозрения, Гин-сан — меко промълви той. — Дори нещо повече — преки улики, които говорят, че Акинага има свой човек в моя отдел!
По асфалта изсъскаха гумите на още две коли, звукът беше неприятен като от раздрана женска пола. Танака Гин дълго мълча, после тихо попита:
— И вие мислите, че това съм АЗ?!
— Акинага е на свобода благодарение на пропуските във вашия обвинителен акт — сви рамене Машида. — Какво бихте си помислили вие, ако бяхте на моето място?
— Но нали именно аз го арестувах? — Танака Гин усети колко глупаво звучи този въпрос, още докато го задаваше. Цивилният детектив го гледаше с презрение, докато очите на Машида бяха заковани някъде над рамото му. На Никълъс никой не обръщаше внимание.
— Срещу вас е възбудено наказателно дело — съобщи с равен глас Машида, обърна се и пристъпи към черната тойота. Сякаш не искаше да има нищо общо с това, което предстои.
— Бихте ли се качили в колата, Гин-сан? — попита с леден тон цивилният. Танака Гин хвърли безпомощен поглед към шефа си, който остана с гръб към него.
Усетил, че приятелят му ще тръгне всеки миг, Никълъс ловко плъзна пръсти в задния джоб на панталона му и измъкна портфейла. По всичко личеше, че за известно време Танака няма да има нужда от документи. Докато там, където Никълъс възнамеряваше да отиде, официалните документи сигурно ще бъдат задължителни…
— Дръж се! — прошепна в ухото му той, но прокурорът е нищо не показа, че го е чул. Наведе се и влезе в черната тойота, по покрива на която забарабаниха ситни капчици дъжд. Униформените се изправиха от двете страни на колата, чакаха само детектива.
— Тебе те познавам — изръмжа на Никълъс той. И толкоз. В гласа му нямаше нищо. Нито раздразнение, нито някакви други емоции.