— Никълъс! — извика тя. — Никълъс!
В същия миг отдясно настъпи раздвижване, Хата изкрещя и се блъсна в него, буквално вдигнат във въздуха. Плисна гореща кръв, тялото му рязко се завъртя и почти падна върху Йоши, който напрегнато дишаше в лицето му. Хата се гърчеше като риба на въдица, кръвта от гърдите му бликаше като фонтан.
Йоши изръмжа и отново го блъсна към Никълъс. В този момент Кшира го предупреди, че Акинага напуска мястото си и тръгва към един от изходите, точно зад гърба му.
Никълъс отстъпи крачка назад, ръката му не изпускаше Хата. Дългото острие на ножа се измъкна от слабините на нещастника, кръвта бликна с нова сила. Никой не им обръщаше внимание. Посетителите продължаваха да разговарят и танцуват, сякаш нищо не беше се случило.
— Хонико! — извика Никълъс и пусна тялото на Хата. Докопа ръцете й и започна да я придърпва към себе си. — Йоши наръга Хата-сан, а аз мислех, че ще нападне мен!…
Очите й бяха широко отворени.
Никълъс се извърна и видя, че висока жена се беше навела над Хата и полагаше главата му в скута си. По дрехите й имаше кръв. Тя бавно вдигна глава и впи блестящите си зеленикави очи в лицето на Никълъс. Господи, какво търси тук Светата майка, смаяно се запита той.
— Погрижи се за него! — извърна се той към Хонико. — Извикай доктор или линейка, а най-добре и двете!
Приведена над ранения Хата, Хонико вдигна глава:
— А ти къде отиваш?
Но Никълъс вече се беше стопил в тълпата.
Подмладен поне с десетина години, със скромен и незабележим вид, Лю Кроукър се насочи към имението на Чезаре Леонфорте в товарния отсек на жълто-зеления микробус на фирмата „Амазония“, поела ангажимента за ежедневната доставка на свежи цветя в голямата бяла резиденция. Рико Лемон — специалистът по дегизировка, се беше оказал прав в твърдението си, че дори и майка му не би го познала. Характерните черти на лицето му, особено тези около носа, устата и челото, бяха майсторски променени с помощта на подплънки от мека гума. Прилягаха му отлично благодарение на „посмъртната“ маска, която Лемон не забрави да снеме от лицето му.
— Тези бебчета издържат на доста голяма топлина, но все пак се нуждаят от известно притискане — предупреди го Лемон. — Затова ще те посъветвам да избягваш слънцето, особено по пладне… Каквото и да правиш, не натискай лявата част на носа си. Освен ако не искаш подкрепления, разбира се…
Както обикновено, микробусът премина през отворения портал и спря. Охраната получи възможност да огледа стоката, а кучетата — да подушат придружителите й. В един кратък, но изпълнен с напрежение миг Кроукър изпита паническото чувство, че приближаващото се куче ще подуши гумата върху лицето му и ще вдигне тревога. Оказа се обаче, че интерес към него проявява не огромният пес, а един от пазачите — едър мъжага с космати, подобни на лопати ръце.
— Морти е в отпуска — уведоми го шофьорът на микробуса.
— Аха — промърмори Косматия и впи очи в лицето на Кроукър с такова внимание, сякаш новодошлият се готвеше да оспори завещание в негова полза. — И къде се запиля тъпият Морти? Сигурно чак в Аляска, само там може да се спаси от шибаната жега!
— Заведе децата си в Дисниленд — отвърна шофьорът.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — изви вежди Косматия. — Нали старият Морти беше заклет ерген?
— Бъркаш — спокойно отвърна шофьорът, очевидно свикнал с разпити от подобен сорт. — Заклетият ерген съм аз!
И двамата избухнаха в смях. Кроукър рискува с една срамежлива усмивка, но Косматия само му се намръщи. Вторият пазач дръпна веригата на песа, Косматия затръшна вратичката и промърмори:
— Хайде, бягайте! Шефът хич не обича увехнали цветя!
Кроукър въздъхна с облекчение и извади биомеханичната си протеза от джоба.
— По-бързо! — прошепна напрегнато той.
Минаваше два следобед, а той беше нервен и неспокоен. Според първоначалните планове трябваше да проникне в крепостта на Гадняра още в осем сутринта, използвайки камионетката на пекарната „Льо Пти“, която всеки ден доставяше в имението хляб и пресни кроасани. По чиста случайност видя, че собственикът се опитва да позвъни на някого и алармира федералните агенти. При последвалия разпит стана ясно, че тоя тип е на твърда заплата при Гадняра. Това откритие, въпреки успешния край, ги разтърси здравата… Дали пък тоя бандит не е купил цялото крайбрежие, неспокойно се питаше Кроукър. Нямаше начин да разберат това. Прехвърлиха се в цветарницата „Амазония“ и се погрижиха да подслушват всички телефонни разговори. Повече от това не можеха да направят.