Насочи се към двете горили, които вървяха подир мъжа с маслинена кожа, опрял револвер в слепоочието на Франси. Придържайки се към максимата, че нападението е най-добрата защита, той препречи пътя им и извика:
— Какво, по дяволите, става тук?
— Изпуснах тая козичка само за миг — обади се мургавият. — Но можеш да кажеш на Гадняра, че пак я пипнах… Грешката беше моя, но вече всичко е наред.
— Кой си ти, да те вземат мътните? — пристъпи напред горилата, която държеше веригата на кучето пазач.
— Викат ми Джоуи „Ръката“ — отвърна Кроукър и протегна протезата си. Старателно избягваше ококорените очи на Франси, но не пропусна да отбележи как лакътят й потъна в корема на мургавия, ловко възползвайки се от факта, че и двете горили се бяха зазяпали в биомеханичната му ръка.
— Не познавам никакъв Джоуи Ръката — изръмжа онзи, а кучето се задърпа като бясно с очевидното намерение да забие зъби в бутовете на Кроукър.
— От бригадата в Ню Йорк — поясни бившето ченге и побърза да добави: — Шефът ме повика да помагам при обработката на оная мадама Де Камило и непокорната й дъщеря.
— Този е Пол Киарамонте — рече мъжът и махна с ръка към мургавия. — Той е от нюйоркската бригада и доведе мадамата с детето… — Очите му се местеха от лицето на Кроукър към Пол и обратно. — Кво става, май не се познавате, а?
Устата на Пол Киарамонте се отвори, но Франси го настъпи толкова внезапно, че чак очите му се навлажниха.
— Че кой не познава Джоуи Ръката? — усмихна се пресилено той, пристъпи напред и протегна ръка. Кроукър я пое, очите му предупредително проблеснаха. — Къде се видяхме за последен път? Май беше в Бенсън-хърст, на сватбата на Донели, нали?
— Точно така — кимна Кроукър, усещайки струйката студена пот по гърба си. — Страхотна сватба беше! — Как актьорите се справят с цял тон лайна върху лицата си, безгласно се запита той. Имаше чувството, че маската му всеки момент ще протече като разтопен восък.
— Вярно — влезе в ролята си Киарамонте, протегна ръка и приятелски го смушка в ребрата: — Помниш ли Роуз?
— Ами Софи? — ухили се Кроукър. — Дереше се пред микрофона като пияна лунатичка!
— Достатъчно — обади се горилата с кучето. — Видяхме целия сериал „Това е нашият живот“… — Извърна се към Кроукър и поясни: — Шефът има съмнения към твоя приятел Киарамонте. В резиденцията ли да ги отведем тия двамата?
— Искам да видя мама! — извика Франси и затегли Пол към къщата за гости.
Кроукър я благослови за бързата реакция.
— Не — поклати глава той. — Шефът нареди момичето и майка му да бъдат на едно място, така по-лесно ще ги държим под око…
— Умно — обади се втората горила. — Ако пак ги изпуснем, живи ще ни одере!
Тръгнаха през тревата покрай красиво подрязаните храсти и лехите с цветя. Обувките им закънтяха по цимента край басейна, Кроукър чуваше единствено драскането на острите кучешки нокти. Над главите им плеснаха криле, красива птица се откъсна от клона на близкото дърво и се стрелна в лазурното небе, далеч от човешката жестокост.
Пред очите му се появи снежнобялата сграда за гости, неволно се запита къде в нея е затворена Маргарет. Дали е в добра форма? Дали изобщо е на себе си? Адреналинът издуваше вените и артериите му, изведнъж му се прииска да хукне натам.
Стъпиха на покритата с тухли пътечка, в същия миг до слуха им достигна свистенето на витла. Вдигна глава тъкмо навреме, за да засече бойния хеликоптер, който се носеше ниско над дърветата и бързо се приближаваше.
— Това пък какво е? — промърмори единият от пазачите. Кучето залая и започна да се дърпа на веригата си.
Без да губи повече време, Кроукър стовари протезата си в слепоочието му и онзи се срина. Кучето връхлетя отгоре му, но той вече беше готов да го посрещне. В здравата му ръка се появи пластмасова възглавничка, която потъна дълбоко в раззинатата паст, секунда по-късно в шията на звяра се заби дълга спринцовка с конска доза приспивателно.
— Хей… — направи опит да се обърне втората горила, но изведнъж се задави, политна и падна по очи. В скулата му се отвори дълбока рана, причинена от приклада на пистолета, поклащащ се в ръката на Пол.
— Ти ме знаеш кой съм — изръмжа Киарамонте. — Но да пукна, ако аз съм те виждал някъде! — Последните думи почти изкрещя, тъй като хеликоптерът беше вече почти над главите им.
— Чичо Лю! — извика Франси и се хвърли в прегръдката му. — Знаех си аз! Знаех, че ще дойдеш да ни вземеш!
В очите на Пол Киарамонте се появи особено изражение. Кроукър беше готов да се закълне, че това е тъга. В този момент младият мъж изглеждаше самотен и изоставен, на светлинни години от света на бандитите.