— Зная всичко за теб, приятел — промърмори Кроукър, докато тичаха към навеса над входната врата.
— Не всичко, чичо Лю — обади се Франси.
— Аз съм стар грешник — усмихна се Пол и разроши косите й. — Но двамата с Франси си имаме договор. Обещах й да измъкна майка й оттук и държа на думата си…
От дърветата падаха листа, алуминиевите рамки на прозорците тихо подрънкваха от вибрациите.
— Все още имаш възможност да го сториш — въздъхна Кроукър и погледна през рамото му към кацащия хеликоптер. — Колко пазачи има вътре?
— Когато тръгвахме с Франси, бяха двама. Но сега може и да са повече…
— Окей — промърмори Кроукър и извади пистолета на горилата, която беше обезвредил на втория етаж. — Да вървим!
Пол почука на вратата, а Кроукър се извърна към Франси и сложи ръце на раменете й:
— Оставаш тук и никъде няма да мърдаш. Обещаваш ли?
Тя объркано го изгледа, после очите й се преместиха на мъжете в защитни униформи, които скачаха от тежката машина, приземила се в средата на поляната.
— Какво става тук, чичо Лю?
— Стой тук и не мърдай, после ще ти обясня — отвърна Кроукър и се втурна подир Пол Киарамонте, който ритна вратата и се понесе по стълбите.
Подмина го, пресече входното антре и светкавично се просна по очи. От спалнята в дъното на коридора изскочи пазач с пистолет в ръце, куршумът му свирна на сантиметри от главата на Кроукър и се заби в библиотеката до стената. Кроукър се надигна на лакът и натисна спусъка. Горилата извика и отхвръкна назад, улучен от три куршума, изстреляни в бърза последователност.
Обърна се и видя, че Пол се бори с пазача, който беше отворил вратата. Онзи беше едър мъжага и вече печелеше надмощие. Юмрукът му се вдигна над главата на Пол, готов да го смаже. Кроукър извика, за да привлече вниманието му, после го замери със стола, озовал се подръка. Горилата се наведе да го избегне, но така стана удобен за Пол, чието отмерено кроше го улучи точно в брадичката. Едрото тяло политна и се отпусна на колене, главата му клюмна. Пол го довърши с жесток саблен удар във врата.
Кроукър скочи на крака и започна да проверява стаите. Всички бяха празни, остана единствено спалнята в дъното. Направи знак на Пол да го прикрива и внимателно се плъзна към отворената врата. Вдясно се намираше широкото легло, вляво оставаха огледалото и дрешникът. Точно насреща беше банята.
Зърна за миг разкривеното от ужас лице на Маргарет, която беше коленичила в леглото. После вниманието му беше привлечено от неясно петно, отразено от огледалото. Зад отворената врата дебнеше човек.
Пристъпи напред, сякаш не беше забелязал нищо. Подмина вратата, вдигна револвера над лявото си рамо и натисна спусъка. Куршумите с лекота пронизаха тънкия шперплат, нещо тежко падна зад вратата. Кроукър надникна, очите му се спряха върху бледото лице на трети пазач. Ритна с крак револвера, който беше паднал на сантиметри от дясната му ръка, после се наведе и потърси пулса му. Не откри нищо.
— Кой е?! — истерично изкрещя познатият глас. Той се надигна, дръпна фалшивия нос и широко се усмихна.
— Аз съм, Маргарет…
— О, Господи! — простена тя, скочи от леглото и се хвърли в протегнатите му ръце. — Господи, Лю!
Устните му докоснаха шията й, в ноздрите му нахлу ароматът на тялото й. Едва сега си даде сметка колко му беше липсвала тази жена!
— Всичко свърши — промърмори успокоително той. — Ти си в безопасност, Франси също…
Тетцуо Акинага не се виждаше никъде, но Никълъс успя да зърне фигурата на Йоши, който се измъкваше през един от задните изходи на заведението.
Втурна се подире му и рязко дръпна вратата. Очакваше да се озове във вътрешен двор или направо на улицата, но вместо това пред очите му се разкри дълъг, зле осветен коридор, който завършваше с полуотворена врата. Налагаше се да се придвижва бавно, прилепен до стената. Когато най-сетне стигна дъното на коридора, протегна крак и внимателно побутна открехнатата врата. Тя проскърца, главата му предпазливо надникна навън. Тясната уличка беше пуста. Дали Йоши и Акинага бяха избягали оттук, или все още се намираха в сградата, запита се той.
Дръпна се навътре, отвори Танжинското си око и тъмнината бързо отстъпи. На тавана над главата му се очерта квадратен отвор, покрит с дървен капак. Към него водеха няколко метални стъпала. Безшумно се изкачи по тях, сгуши глава в раменете си и надникна през дупката.
Пред очите му се разкри задната част на магазинче за видеоигри. Надигна се на ръце, влезе в прашното помещение и безшумно започна да си пробива път между празни кашони и повредени автомати. Надникна към предния салон, пред очите му блеснаха редица призрачно осветени екрани, върху които се водеха безкрайните компютъризирани битки. Зад машините стояха младежи, повечето от тях рокери с кожени якета, с боядисани коси и купища железни дрънкулки по дрехите. В очите им се четеше отегчението на хора, които разполагат изцяло с времето си.