Пусна косата на Никълъс и кимна по посока на Оками:
— После обаче допусна грешката да се забъркаш в кошмарите на този дядо… Хукна да го пазиш от убийците и заряза програмата на „Сато“ за цели петнадесет месеца… Твърде дълъг срок, приятелю… В твоя бизнес дори два месеца са твърде дълъг срок! Губиш ритъма, пропускаш пулса на промените, забравяш способностите си… — На лицето му отново изплува широката усмивка, пръстите му нагласиха нещо по системата. — С две думи, сам се направи уязвим, Ники… Сам посочи слабото си място и аз веднага впих зъби в него. Нали ме знаеш какъв съм хищник… Беше приятно, но… — Майк се намръщи. — Признавам, че ми трябваше време да свикна… Имах чувството, че пия собствената си кръв. Между нас съществува една особена връзка, знаеш… Защо? На какво се дължи тя? Много просто — на факта, че нашите бащи са били заклети врагове и цял живот са си търсили цаката… Какви ли не мръсни номера са си погаждали! Като тези, които аз погаждам на теб… Спах с мадамата ти, приятелче. Много пъти, шибах я навсякъде… Не зная какви обяснения ти е дала, но ще ти кажа едно — харесваше й… При това много!
Изправи се, щракна с пръсти и извика:
— Хей, не си длъжен да ми вярваш! Имам нещо друго, което ще те убеди… — Изчезна от полезрението на Никълъс, порови се в невидимо чекмедже и се върна с портативен магнетофон. — Ето, слушай… — натисна клавиша за възпроизвеждане и опря апаратчето в ухото на пленника си.
Никълъс направи опит да се изключи, да запечата съзнанието си. Но нивото на наркотиците в кръвоносната му система беше прекалено високо, а времето за насилствено прочистване — твърде кратко. Освен това жълтеникавите капчици продължаваха да се вливат в отворената му вена. Неволно се заслуша в пъшкането и стенанията, в тихите писъци на възбудата, които бавно нарастваха, устремени към своя апогей… Дали това наистина е гласът на Коей? Как можеше да бъде сигурен, че не се заблуждава от аматьорския запис и действието на наркотиците? Вероятно е той… Иначе не виждаше смисъл в усилията на Майк…
— По лицето ти виждам, че ножът е забит до кокала! — ухили се Майк, изключи магнетофончето и коленичи пред лицето на Никълъс. — Искам да ти кажа нещо, което трябва да запомниш добре… Това, което правя на теб и хората, които обичаш, на целия ти дългогодишен труд… няма нищо общо с враждата между нашите бащи! — Ръцете му се размахаха. — Нека оставим призраците им да водят своята безкрайна битка, независимо в кой кръг на ада става това! Аз не искам да се влияя от събития, които са станали преди мен и без прякото ми участие. Нали затова наричам себе си деструкционист? — Ръката му бавно се сви в юмрук. — Аз манипулирам миналото. Аз използвам историята за своите цели, интерпретирам по свой начин отминалите събития, превръщам в пепел тъй наречените факти, събрани върху хартията от банда престъпници, които имат нахалството да наричат себе си историци! Да, това е нахалство. Не мога и не искам да дефинирам по друг начин техните лъжи, създадени е единствената цел да торпилират неизбежната трансформация на човечеството!
Главата му се отметна назад, светлината на лампата падна върху лицето му. Приличаше на опасно чудовище, внезапно изскочило от морските дълбини.
— В крайна сметка всички ние сме вестоносци, грубо белязани зарове във великата игра на случайността… Игра, която играят Зевс, Йов, Один — сложи каквото искаш име на божественото дете на Хераклит и няма да сбъркаш, Ники… Ние също сме деца на великия философ Хераклит. Просто защото съзнаваме какво е постигнал той… Промяната и борбата за промяна са единствените движещи сили във Вселената…
Главата му се върна в нормално положение, зъбите му се оголиха в хищна усмивка:
— Не мога и не искам да търся възмездие за това, което полковник Линеър е причинил на баща ми. Подобен акт изисква наличието на съвест, но аз, за съжаление, съм лишен от такава. Цивилизованият свят се прекланя пред общественото благополучие, но то е най-лошата трансформация, която е претърпял човешкият индивид. Аз с готовност бих се подложил на „ужасите“ в концлагерите, превърнати във фикция от привържениците на всеобщото добруване. Ще го направя дори с радост и чувство на облекчение, защото така ще спася от лапите на милосърдието и така нареченото общество най-добрата част от своята хуманност!