Но беше длъжен да опита. Стисна зъби и потъна в болезнения хиперметаболитичен процес. Не усети облекчение, не почувства никаква реакция. Може би вече бе късно.
Междувременно атмосферата в помещението се промени, въздухът натежа от заплашително напрежение, светлината сякаш се сви и намаля.
— Идва! — възбудено прошепна Майк. В гласа му прозвуча диво тържество, сякаш беше вълк, надвесен над димящите вътрешности на току-що изкормен елен.
Не!
Майк се превърна във вихрушка. Кинжалът мътно проблесна във въздуха, после острието му потъна в гърдите на Микио Оками. Разнесе се остро пропукване, сякаш се беше разцепил стар плат, забравен от години в прашния скрин. Бликна фонтан алена кръв, вонята във въздуха стана нетърпима…
Четиринадесета глава
Крайбрежието на Флорида | Токио
В открито море Чезаре Леонфорте се превърна в друг човек. В движенията му се появи нещо хищно и примитивно, приличаше на акула, устремена към дълбините. Наблюдавайки го как управлява „цигарата“, как поглежда навигационните карти с леко пружиниращи срещу поклащането крака, Веспър имаше чувството, че това е човек, който е загърбил всички грижи на живота.
Така щеше да мисли във всички случаи, ако не го познаваше толкова добре. През дните и нощите в негова компания тя действително го опозна отблизо, дори повече, отколкото би й се искало. Чезаре наистина нямаше грижи. Нито една. Не притежаваше чувство за вярност, не му пукаше за нищо, мислеше единствено за себе си. Ако някога е имал способността да обича, това чувство отдавна беше погребано от обстоятелствата на живота, който бе водил, от собствената му извратена натура. Мразеше баща си, но едновременно с това се стремеше да му подражава; презираше сестра си Джаки, но много му се искаше да получи одобрението й. Душата му беше истински вулкан от противоречия, които бяха в постоянен конфликт и нито едно от тях не се предаваше. Това го правеше непредсказуем и избухлив.
— Шибани федерални ченгета! — изръмжа той, насочил моторницата към мястото на срещата с катер 1176 на Бреговата охрана. — Вечно ми висят на задника! По едно време мислех, че съм ги изпързалял и ги държа в джоба си. Но те са като хидра — имат безброй глави! — говореше тихо и гневно, сякаш на себе си. Изправена до блестящата от водни капки предпазна преграда, Веспър имаше чувството, че отдавна е забравил за присъствието й. — Трябва да се прегрупирам, да дръпна други конци, да поискам ответни услуги… Само така ще ги окача на куката и ще ги накарам да ми играят по свирката!
Веспър сложи ръка над очите си и напрегна взор. На хоризонта се поклащаше катер на Бреговата охрана. Лежеше на едно място, двигателите му вероятно бяха изключени. Чезаре също го беше видял, тъй като завъртя руля и се насочи към него. Приближи го странично, изчака да се плъзнат на стотина метра от борда и направи знак на Веспър да включи електрическата лебедка на котвата. Тежкото желязо цопна във водата и бързо започна да потъва.
Катерът беше достатъчно близо, за да се различи надписът на носа му. Наистина беше CGM 1176. Мощният дизел тихо боботеше. От кърмата излетя облак синкав дим, моторът увеличи оборотите си и катерът бавно се насочи към тях.
Залепиха се без проблем, Майло ги изчака да се прехвърлят на борда и даде знак на кормчията да се отдалечи.
Чезаре бегло го погледна, в очите му нямаше никакво учудване.
— Нещата у дома се усложниха — промърмори той. — Няма да се връщаме с „цигарата“.
Майло мълчаливо кимна. Беше облечен в изгладена сива униформа, брадичката му беше акуратно подстригана. Чистичък и стегнат, той приличаше на хрътка преди състезание. Очите му пробягаха по лицето на Веспър, сякаш търсеха допълнителни разяснения. Тя му се усмихна и пристъпи към кабината, а Чезаре отиде да провери как върви размяната на пратката кокаин с оръжията, които прехвърлиха от „цигарата“.
— Какво му става, по дяволите? — промърмори Майло, без да помръдва устни. Едва на метър от лицето му човек можеше да забележи мрежата от ситни бръчици около очите и устата. Самите му очи бяха скрити зад огледалните стъкла на слънчеви очила.
— Федералните ченгета нахлуха в имението — тихо отвърна Веспър. — Пристигнаха с брониран хеликоптер, едва се измъкнахме…