Тънките устни на Майло станаха още по-тънки — сигурен признак на загриженост.
— Трябва да поговоря с него — промърмори той. — Може би има опасност и за целия канал… — млъкна, усетил предупредителното докосване на Веспър.
— На твое място не бих и помислила за подобно нещо — предупреди го тя. — Направо ще ти отреже главата!
— Ясно — промърмори Майло, обърна се, даде указания на човека зад руля, после й кимна да го последва зад стената на кубрика. — Слушай! — просъска той и наведе глава към лицето й. — За този канал съм заложил не само кариерата, но и главата, си!
— Имаш предвид канала, по който Чезаре изнася новите оръжейни разработки на ДАРПА? — пожела да уточни тя.
— Точно така! — кимна той и на лицето му се появи презрителна усмивка. — Да не би да мислиш, че ще си губя времето с контрабанда на кокаин? Нямам желание за подобно нещо, а вероятно и никой не би ми позволил. В този бизнес е тъпкано с кръвожадни латиноамериканци, които с удоволствие ще ми прегризат гърлото! Мисля само за оръжието. То е нещо като хоби за мен, разбираш ли?
Веспър не разбираше, но въпреки това кимна с глава.
— Както и да е — облиза устните си Майло. — Имам дял в този канал… Суха пара, разбираш ли? Ако не бяха връзките ми, твоят баровец изобщо нямаше да поглежда насам… Аз съм играч, а не някакъв тъпак! Затова искам да съм чист, особено при положение, че федералните ченгета са го надушили!
— С други думи, не искаш да бъдеш привлечен под отговорност…
Видя как бръчките около очите му станаха по-дълбоки.
— Искам да не бъда натопен, каквото и да стане! — изръмжа той. — Това е всичко!
Усети страха му. Един мъж с достатъчно свобода на действие беше прекрачил чертата, вероятно от скука или авантюризъм. Един мъж, който обича работата си, но търси силни усещания. Скочил в дълбокото, без да мисли за последиците. Както сам каза, той е играч, а не някакъв тъпак. Цял живот е търсил силните усещания, но когато нещата вземат неочакван обрат, изведнъж се оказва неподготвен…
— Не трябва да вършиш престъплението, ако не си готов да излежиш съответната присъда…
Майло подскочи, сякаш беше докоснал оголена жица:
— Какви ги дрънкаш, по дяволите? Никаква присъда няма да излежавам!
— Мога да го уредя…
— Тъй ли? За каква се мислиш, по дяволите?
— Аз съм тази, която може да те освободи от наказателна отговорност — отвърна Веспър и спря настоятелен поглед върху лицето му. — Нали искаш да си спасиш задника, Майло?
От устата му излетя въздишка, дори през очилата пролича, че очите му се насочват към Чезаре. Без повече приказки Веспър разбра, че е готов да напусне кораба, при това веднага… И защо не? Чезаре не проявява лоялност към хората си, защо те трябва да са лоялни към него?
— Ако разбере…
Майло имаше предвид Чезаре.
— Няма — поклати глава тя. — С него аз ще се разправям… — Почака един миг, после попита: — Правим ли сделката?
Главата на Майло леко помръдна, очилата проблеснаха.
— Не искам да попадна в пандиза — промърмори той. — Сигурно ли е това, което предлагаш?
— Абсолютно.
Майло облиза устни и кимна с глава.
Веспър искаше веднага, още в същата минута да го разпита за начините, по които заобикалят мерките за сигурност на Пентагона, но Чезаре я повика на носа. Тя тръгна моментално, като добре дресирано куче, без дори да погледне Майло…
— Ще хвърлиш ли едно око? — изкрещя Чезаре, опитвайки де са надвика грохота на моторите. Ръката му махна към дървен сандък с разкован капак, върху който имаше държавни печати и лепенки.
Веспър се наведе, в същия миг пръстите му я стиснаха за врата с такава сила, че пред очите й затанцуваха искри. Не успя да си поеме дъх, челото й влезе в болезнено съприкосновение с ръба на сандъка. Изправен до кубрика, Майло напрегнато наблюдаваше развоя на събитията.
Зашеметена от удара, тя чу металическо изщракване, в следващия миг дулото на револвера му болезнено проникна в ухото й.
— Малка, долна кучка! — изръмжа той с разкривено от гняв лице. — Мислиш, че ще се измъкнеш, а?
Беше й трудно да разсъждава, но все пак успя да оформи въпроса си:
— От какво да се измъкна?
Чезаре я удари в тила, по гласа му позна, че е на прага на лудостта.
— От какво ли? — извика той. — От това, че ме предаде на федералните ченгета, ето от какво!
Предметът с форма на триъгълник мрачно блесна пред очите на Никълъс. От него се разнасяше отвратителна миризма, която предизвика гадене в стомаха му, въпреки упойващото действие на наркотиците. Организмът му успешно неутрализираше отровата „Бан Том“, но за съжаление процесът не беше достатъчно бърз.