— Предлагам ти сделка, Форест — повтори Кроукър, повишил глас да надвика шума.
— Не приемам никакви сделки — поклати глава онзи.
— Тази ще я приемеш, стига да чуеш за какво става въпрос — продължи да настоява Кроукър.
Форест приключи с поредната инструкция, освободи униформения си подчинен и се обърна да го погледне. Кроукър имаше достатъчно стаж из съдебните зали, за да знае до каква защитна тактика трябва да прибегне. Притисна плачещата Франси до себе си, знаеше накъде са насочени мокрите й очи: към окованата в белезници Маргарет. Не му се искаше да прибягва до подобна тактика, но беше принуден да го стори.
— Ти нещо бълнуваш, братко — промърмори Форест и в очите му се появи недоверие.
— Не мисля така — отвърна Кроукър и пристъпи по-близо до него, продължавайки да притиска Франси към гърдите си. — Ние двамата с теб имаме възможност да сключим една перфектна сделка, Форест. Защото ти притежаваш това, което ми трябва: Маргарет де Камило…
— Точно така — кимна онзи. — Притежавам я и нямам никакво намерение да я изпускам! — Но категоричният отговор не можеше да прикрие интереса, който пламна в очите му. — А с какво можеш да ме подмамиш ти?
— С Чезаре Леонфорте.
Откритото, типично американско лице на Форест стана мрачно като буреносен облак.
— Слушай какво ще ти кажа, приятел! — прогърмя той. — Ако имаш информация за местопребиваването на Леонфорте, трябва веднага да я споделиш с мен! В противен случай ще те арестувам за умишлено възпрепятстване на следствието!
— Не ме заплашвай, Уейд — меко отвърна Кроукър. — Прави каквото намериш за добре, само не ме заплашвай!
Стреснат колкото от решителността на тези думи, толкова и от употребата на малкото му име, Форест видимо омекна.
— Госпожа Де Камило не е обект за размяна — предупреди той. — Ако имаш подобни намерения, забрави ги!
Но Кроукър забеляза, че очите на едрия мъж умишлено отбягват разплаканото лице на Франси.
— Значи си съгласен Леонфорте да се измъкне — подхвърли той.
— Ако се налага… — сви рамене Форест и с мъка преглътна.
— А заедно с него изпускаш и целия канал за трафик на кокаин, така ли?
— Майната му на канала! — държеше се Форест. — Ще го открием по друг начин…
— Ще кажеш ли същото и за канала за износ на оръжията, които се изработват в ДАРПА?
При споменаването на научноизследователския институт на Пентагона Форест се намръщи и прехапа устни. Тъкмо се канеше да каже нещо, когато пред него изскочи поредният идиот от групата за бързо реагиране. Прогони го с такава серия от сочни псувни, че лицето на човека посивя от ужас. Самият Форест продължи да дъвче устните си, като хищник в прекалено тясна клетка. После очите му бавно се сведоха към лицето на Франсин и останаха там.
— По дяволите! — вбесено изръмжа той. — По дяволите!
— Ти май си полудял! — изгледа го Мая. — Какво изобщо знаеш за тоя тип?
— Зная, че кара мотор като бог! — тръсна глава Кава.
Стоеше пред шахтата на малкия асансьор, отнесъл Никълъс в „Пул Марин“ преди броени минути. След като се разделиха, Кава се върна в заведението и се заслуша в безсмислената поезия, която се носеше от подиума. Мислеше за Никълъс, не чуваше дори дума от безкрайния монолог. Някой го попита нещо, после всички се разсмяха. Скочи на крака и се върна в кухнята, Мая го последва.
Протегна ръка и натисна копчето, асансьорът тихо забуча.
— Какво, като умее да кара мотор? — настоя Мая. — Защо трябва да се забъркваш?
— Ей така — тръсна глава Кава. — Освен това ми писна от оня тъпак на сцената…
— Господи, как вони тук! — сбърчи нос Мая. — Значи отиваш, а?
Тръсна глава, протегна ръка и пъхна нещо между пръстите му. Той втренчено я погледна, после въздъхна и влезе в кабинката. Последното нещо, което зърна, бяха замаяните от наркотици очи на момичето с платинената коса.
Асансьорът спря, вратата се плъзна встрани. Йоши замахна с огромна сила, юмрукът му замалко не откъсна главата на младежа. Кава обаче успя да се наведе и кокалчетата на другия само одраскаха темето му. В същия миг натисна пружината на сгъваемия нож и скочи напред.
Йоши ловко изви ръката му, костите изпукаха. Ножът издрънча на пода на кабината. Едва сега разбрал, че нещата са сериозни и едва ли имат нещо общо с битките на видеомониторите, Кава направи единственото възможно нещо: оголи зъби и ги заби в скулата на Йоши. Агонизиращата болка в ставите му отслабна достатъчно, за да използва коляното си. Но Йоши дори не потрепна и го прикова за стената с огромна сила.